ДЕБЮТНИЯ СИ РОМАН „НАРИСУВАЙ ЕСЕНТА В ОЧИТЕ МИ“ ПРЕДСТАВИ МИНАЛАТА СЕДМИЦА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 16-ГОДИШНАТА ИВА ГЕОРГИЕВА. Ива е ученичка в 10 клас в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и е победител в конкурса за любовен роман на фондация „Буквите“.
„Конкурсът никак не е лесен, дълъг е и в него има няколко уловки за авторите. Първо те трябва да изпратят няколко страници от това, което са написали и смятат, че може да се превърне в роман. След това тези, чиито текстове качим в сайта на фондацията, са длъжни да съберат харесвания за себе си. И тези харесвания трябва да са 1000. Така ние във фондацията разбираме кои са готови за предизвикателството и кои просто седят и чакат някой друг да им свърши работата. Ива, която беше само на 15 г., когато влезе в конкурса, събра 1620 гласа за себе си и последните от тях, тези гласове, с които победи, на практика натрупа в последните седем-осем минути преди края на срока“, каза пред препълнената читалня в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ Иван Богданов, председател на фондация „Буквите“. И допълни, че първата редакция на романа на Ива е била близо 600 страници и с объркан сюжет. Тийнейджърката обаче не се е предала след първия разговор с редактора си и само няколко часа по-късно изпратила нов сюжет, около който тя е пренаписала историята на Мартина и Христо. Книгата вече е факт и с корица, която Ива сама си е изработила.
„Тази книга има дълга история, която започна още преди три години. Има и предистория, в която основните моменти са два. Когато бях по-малка, изобщо не обичах да чета. Докато не се сблъсках с книгата за Мери Попинз. После се вманиачих по любовните романи и един ден реших, че и аз искам да напиша роман. И започнах да пиша, вследствие на което имам над 10 и повечето от романите ми са недовършени, а някои дори са само на етап пролог“, разказва Ива. Така до лятото на 2016 г., когато прочела две книги. В едната историята се въртяла около журналистка от миналия век, а втората била историята на художника Мане. „Тогава се родиха моите герои – Мартина, която е журналист, каквато се надявам да стана и аз, след като завърша, и Христо, който е художник. Те се срещат, когато са в 8 клас, после се разделят. После съдбата пак ги среща и аз разказвам за всичко това“, обяснява тийнейджърката.
Ива признава, че дълго време се колебала дали въобще си струва да показва историите си на някого. Когато се престрашила и пуснала във Фейсбук свои текстове, тя получила одобрението и овациите от хора, които не познава. Това й дало самочувствие да довърши романа, но нищо повече. Прибрала книгата в чекмеджето и до миналата година никой не подозирал за съществуването на този роман. „Тогава в нашето училище библиотекарят Бисера Дживодерова създаде клуб по творческо писане. На първата среща се появи с дебела папка, в която имаше информация за конкурси. Единият беше за любовен роман. И така се завъртя всичко за мен“, разказва още Ива. Тя кандидатствала, стигнала до финала и започнала бавно да набира гласове и до деня, в който срокът изтичал, тя все се движела на второ място. Точно когато се примирила, че човек невинаги може да печели, паднала до третата позиция. Тогава се намесила класната й Ина Митева, която я накарала да се активизира и й помогнала да събере нужните гласове. Така, само 7 минути преди да изтече последният срок на конкурса, Ива се качила на първото място.
Днес Ива учи журналистика и мечтае да бъде журналист, пише следващия си роман и стартира акция за набиране на средства за деца, болни от спинална мускулна атрофия. Във вечерта на премиерата на романа си Ива събра 160 лв. и е решила да продължи с набирането на средства.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Източник: Вестник Борба
