14 май – Търновград днес… преди години

1867

Във Велико Търново е роден Асен Николов Николов. През 1885 г. той завършва успешно военното училище, а пет години по-късно и щаб-офицерски курсове. Като младши офицер в 3-и пехотен полк той участва в Сръбско-българската война 1885 г. и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. От декември 1906 г. той вече е подполковник. През Балканската война 1912-1913 г. Асен Николов е командир на 3-а дружина от 34-и пехотен троянски полк и смело се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. той е произведен в чин полковник.

Участник в Междусъюзническата и Първата световна война. През август 1917 г. Асен Николов е повишен в чин генерал – майор. За заслугите си във войните за национално обединение генерал-майор Асен Николов е награден с военния орден “За храброст” III и IV ст. 1 кл; IV ст. 2 кл. И със знак за отличен на същия орден – IV ст.; орден “Св. Александър” IV ст. с мечове по средата, V ст. без мечове и народен орден “За военна заслуга” 5 кл. на обикновена лента.

1922 г.

* „Земледелските Дружби от окръга на 14 и 15 т. м. в салона на Методи имаха своя окръжен събор. Присъствуаха почти всички депутати от окръга и М-р (министър – б.а.) Янев. Разискванията са били доста оживени, особено по протокола от миналото събрание, който бил намерен непълен, противоречив. В своята реч, която е държал М-р Янев пред събранието, на няколко пъти е наблегнал на нуждата от един коренен ремонт всред дружбите и в управлението на страната. Речта на министъра е всяла успокоение всред земледелците”.

* ”По инициативата на всички г. г. офицери и в съгласие със съдържателя (на бюфета при Офицерския клуб – б.а.) г. Димитър Калчев е уредено… всеки ден да свири военната музика в градината при клуба. Всеки гражданин е свободен да отива там сам, или със семейството си, гдето ще намери истинско удоволствие не само в разкошната градина, а и в концертните номера, изпълнявани от музиката. В бюфета г. г. посетителите ще намерят не само най-разнообразни напитки и закуски, а и по цена и качество те конкурират всички локали в Търново”.

в. „Ново време”, № 16, май 1922 г.

1924 г.

* “Понеже една голяма част от търновските къщи са една над друга, а тия, които са по главната улица са без дворове и с балкони, сутрин от много балкони и чардаци, а някъде и от прозорците, се изтърсват черги от мързеливи домакини или слугини. Такова изтърсване често пъти задимява цялата улица и минуващите често са принудени да си затулят устата без да протестират. Имало случаи, а и те не са редки, да се хвърлят разни помии и други нечистотии от балконите. Много минувачи са поливани, но на протеста им никой не е обръщал внимание… Дълг се налага на общината да разгласи с глашатая щото домакините да си вземат бележка и да избягват такива неприятни случаи- нещо, което зле излага всички ни…”.

* ”По съвършено необясними причини зеленчукът силно поскъпна… В София се продава бакла 5 лева, а тука – 15, боб – 12 лева, а тука не се вижда по сергиите. Време е, мислим, да се тури край на тая скъпотия, причината на която са разните прекупвачи, които се ширят сутрин рано из пазара, а агентите още спят в домовете си. Нуждно е господа помощниците от кметството да се вестяват сегиз тогиз на пазаря да си видят протежетата. Изглежда, че това безобразие цари само тука, в Търново”.

”За проверител при тукашното бюро по мерките и теглилките е назначен търновският гражданин г. Симеон Хлебаров. Г-н Хлебаров заемаше същата длъжност преди две години, ала я напусна доброволно, понеже замина за Германия като студент по държавните науки. Ужасната скъпотия, която настъпи в Германия от една година, накара не само г-н Хлебаров да преустанови образованието си, а и маса други студенти българи. Сега г. Хлебаров, за да плаща борчовете, които е направил, е принуден да заеме служба, па макар и малка”.

 *”Най-сетне почитаемото кметство е предприело поправка на улиците. Нам омръзна да пишем за това… Маса посетители от разни места посещават Търново било по търговия, било да видят близките си, било най-сетне, което е най-важно, да видят старините. Водимо само от тия съображения, кметството е направило хубаво с поправката на улиците, които се бяха обърнали на пусти турски сокаци, и всеки посетител остава с най-лошо мнение за Търново при посещението му”.

 в. „Борба”, № 52, май 1924 г.

1925 г.

Общинският съвет одобрява търг за доставка на 3050 линейни метра бордюри за градските улици.

1926 г.

Общинският съвет отчуждава в района на “Баш хамам” парцел и жилищна сграда на Аврам Томов, възлизащи на обща стойност 119550 лева. Собственикът се обезщетява с друг имот.

1928 г.

* “Обявление № 3208, гр. В.Търново, 14 май 1928 год.

В изпълнение наредбата на Главната дирекция на статистиката за събиране статистически сведения за засетите и засадени пространства, обявява се на г. г. гражданите, че ония от тях, които притежават ниви, ливади, лозя, овощни градини и зеленчукови такива, да се явят в статистическото отделение при общината, за да дадат сведения за зимните и пролетни посеви, трайни култури и пр. за текущата година.

Също ще дадат сведения и ония граждани, които притежават и обслужват в земледелието с орала-сеячки, редосеячки, косачки, сенобръсначки, жетварки, вършачки, белячки, триори и кукурузорезачки и тия, които притежават кошери за пчели.

Същите сведения трябва да дадат и всички държавни учреждения, училищни и църковни настоятелства, които сами са засели , или дали под наем…”.

* “ Обявление, В.Търново, 14 май 1928 година

 Комитетът за постройка на паметник за падналите войни в гр. В. Търново известява на интересующите се, че отдава на търг постройката на Архитектурната част (каменната и бетоновата) на паметника (известен днес като “Майка България” – б.а.) с тайна конкуренция…”.

* “По инициативата на Енор. свещеник Георги Колев при църквата “Св. Марина” е образуван певчески хор от членове на Ю.Т.С. (Юношески Туристически Съюз – б.а.)”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 8, май 1928 г.

1936 г.

“Югославянски кооператори, идейки от Ловеч с автобуси, на брой 50 души, посетиха на 14 т. м. (14 май – б.а.) града ни. Те бяха посрещнати от председателите на занаятчийските сдружения, от управителния съвет на Популярната банка начело с г. г. Аврамов и Цоню Гирганов и отведени в хижата. След разглеждане на Хижата и околностите на града, Йорд Кулелиев ги запозна със старините, останали от Второто българско царство. Вечерта в хотел “Цар Борис III” им бе дадена вечеря, гдето е прекарано весело и в голяма задушевност”.

 общински вестник “Велико Търново”, № 14 и 15, 30 май 1936 г.

1972 г.

Туристическото дружества “Трапезица” тържествено отпразнува 70-годишнината от своето създаване.

1987 г.

Управителният съвет на читалище “Надежда” обсъжда състоянието, проблемите и перспективите на театъра.

Тодорка НЕДЕВА

РИМ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Източник: Вестник Борба