Медсестрите в МОБАЛ отбелязаха символично професионалния си празник
Номинирани за традиционната награда за Деня на сестринството са всички професионалисти по здравни грижи в болницата
ОТДАДЕНИ НА СЛУЖЕБНИЯ СИ ДЪЛГ, ЗА ВТОРА ПОРЕДНА ГОДИНА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ В МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ“ отбелязаха професионалния си празник – Деня на сестринството 12 май, на работното място. Без тържество и шумно събитие най-верните помощници на медиците останаха на поста си в битката с COVID-19 от началото на пандемията до днес, когато имат повод да се почерпят и да вдигнат наздравици. Те обаче най-добре знаят, че войната със заразата все още не е приключила и подобни празненства не са добра идея към момента. По традиция за празника винаги в областната болница се раздават награди на отличилите се медицински сестри, но този път няма да има номинирани за призовете. Екипът единодушно е решил, че всички професионалисти по здравни грижи са герои и заслужават да бъдат наградени.
„За втора поредна година не можем да отбележим празника така, както сме го правили досега – с награждаване на най-заслужилите колеги, които биват номинирани от колективите, в които работят. Заради извънредната ситуация и невъзможността да съберем толкова хора на едно място, но най-вече поради факта, че няма как да номинираме всички професионалисти по здравни грижи, които работят в нашето лечебно заведение, защото всички са изключително натоварени. Всеки замества колегата си. В COVID отделенията работят специалисти от различни звена, които направиха нови екипи. Всички са герои на деня, герои на годината! Благодаря им за труда и за мотивацията, с която се трудят денонощно“, споделя Мима Митева, старши рентгенов лаборант в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, член на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и председател на дружеството в областната болница.
На пост остава и старшата медицинска сестра в Спешно отделение Елена Пръвчева. Тя е категорична, че в последната година ритъмът и организацията на работа в клиниката са коренно различни от преди, а натоварването на всички е в пъти по-голямо.
„Срещнахме се с много нови неща. Организацията в началото беше много трудна, но с общи усилия успяхме да извървим този труден път. Пациентите бяха много, всички имаха нужда от помощ, от внимание, от добра дума. Всички си казвахме, че всеки от нас може да е на мястото на пациента. Вярвахме, че ако впрегнем всички сили, това ще отмине, ще успеем да го преодолеем. Всъщност ние обичаме професията си независимо дали сме в пандемия, или не, а това ни тласкаше към една усилена работа“, разказва тя за онова, през което са преминали и продължава и към днешна дата.
МНОГО ОТ ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ, КОИТО ДОПРИНАСЯТ ЗА УСПЕШНОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ, ОСТАВАТ В СЯНКА. Такива са работещите в клиничната лаборатория на болницата, откъдето всеки ден преминават стотици проби за изследване. Клиничните лаборанти са онези, които буквално държат вируса в ръцете си.
„Притеснително ми беше, когато за първи път влязох в COVID отделение, но когато ти стане ежедневие, свикваш. Ние вземаме една част от пробите, друга част се вземат от сестрите, но след това изцяло ние ги изработваме. Има хора, които винаги са скeптично настроени към медиците, към хората, които работят в сферата на здравеопазването.
Благодарни сме за всеки мил жест или топла дума от хора, които са съпричастни с нашата професия, с нашите страхове! Когато усещаш подкрепа отстрани, се чувстваш по-уверен и по-удовлетворен от работата, която вършиш“, споделя Петя, която от години е клиничен лаборант в болницата.
ОТ НАЧАЛОТО НА ПАНДЕМИЯТА ЕЖЕДНЕВНО СЕ НАЛАГА В COVID ЗОНИТЕ ДА ВЛИЗАТ И РЕНТГЕНОВИТЕ ЛАБОРАНТИ. Никой от тях не изпитал колебание дали да се изправи пред непознатото предизвикателство.
„Ние ходим на място в отделенията, правим снимки. Обличаме защитните костюми, често пъти температурата се повишава, топло е, замъгляват ни се очилата, трудно виждаме, трудно дишаме и това е голямо напрежение за нас! Ситуацията го изисква и се справяме. Загърбваш страха и действаш, приемаш действителността, бориш се да я промениш и това е“, споделя Ивелин Иванов, рентгенов лаборант с над 20-годишен опит.
В пиковите моменти на пандемията в областната болница се наложи да бъдат разкрити седем COVID отделения. В тях се сформираха екипи от всички структури, които трябваше да се стиковат помежду си.
Днес всички са категорични – в тази ситуация се създава не само работен тандем, раждат се приятелства и дори семейства.
Катя Иванова, Росица Христова, Пепа Колева и Милена Стефанова са част от медицинските сестри, които посрещат своя професионален празник в COVID отделенията. Разказват, че през последните седмици има много семейства, които по едно и също време са настанени за лечение, затова сега влизат и в ролята на кореспонденти, предават информация и кураж между близките.
„Длъжни сме да се мобилизираме и да помагаме както на пациентите, така и ние един на друг да си даваме кураж“, казва Катя Иванова.
„Нищо не е същото нито в основното отделение, където работим, нито в COVID отделението. С физическата работа се свиква, но психически е по-сложно и е доста изморително. Вътре ставаме като едно семейство. С пациентите сме и като психолози, защото те гледат и виждат само едни очи“, разказва Росица Христова.
Именно по очите пациентите разпознават сестрите навън, когато напуснат оздравели болницата.
„Често ни казват: „Как ще ви познаем, когато излезем?“, а ние им казваме – „Ние ще ви познаем“. Имали сме и такива случаи“, споделя Пепа Колева.
Заедно с Милена Стефанова работят в педиатрията, но сега отново заедно са в COVID отделение.
СИТУАЦИЯТА Е ТЕЖКА И В РЕАНИМАЦИЯ, КОЯТО Е РАЗДЕЛЕНА НА ДВЕ – COVID И ЧИСТА ЗОНА.
„Естеството на работата е такова, че обслужваме болните 24 часа. Ние сме на предела на силите си. Държи ни сплотеността на колектива. Единици са тези, които разбират каква е ситуацията“, казва старшата медицинска сестра в интензивната структура Таня Георгиева.
Неразбирането на обществото, упреците и обвиненията са това, което най-много тежи на всички професионалисти по здравни грижи, споделят те. Всяка топла дума, мил жест и излекуван пациент са онова, което им вдъхва сили да продължат борбата, и вярват, че и това предизвикателство ще отмине, а от него всички ще излезем малко или много променени към по-добро.
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: Вестник Борба
