Корепетиторът Пепо Дочев събра в книга българския танцов фолклор у нас и в чужбина

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 200 АНСАМБЪЛА, ТАНЦОВИ СЪСТАВИ И ФОРМАЦИИ ЗА БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР У НАС, В ЗАПАДНА ЕВРОПА, САЩ И КАНАДА Е СЪБРАЛ В КНИГАТА СИ „БЪЛГАРСКИ ТАНЦОВ ФОЛКЛОР“ КОРЕПЕТИТОРЪТ ПЕПО ДОЧЕВ. Това е първото по рода си издание, което се опитва да направи моментна снимка на родния танцов фолклор в страната и чужбина, затова и авторът признава, че няма претенции за изчерпателност и всеобхватност.

„Започнах да пиша книгата през февруари и си давам сметка, че през тези два-три месеца някъде по света, а и в България е напълно възможно да се е родил нов танцов състав. Надявам се пропуснатите формации да намерят път към мен и след време може би да излезе допълнено издание или пък втори том на книжката“, казва Пепо Дочев, който е роден в ловешкото село Славяни, но от 1979 г., когато става корепетитор на ансамбъл „Българче“, живее и работи във Велико Търново.

„Българче“, този толкова популярен и обичан детски ансамбъл на Велико Търново, беше първото ми работно място. След това съм бил част от професионалния танцов състав „Победа“ и от танцовия състав към ДНА в старата столица. И знам, че фолклорът е в сърцето на българина, без значение дали той слуша народна музика или не“, категоричен е Пепо Дочев. Така преди няколко месеца той се заговорил с приятели за танцовия фолклор във Велико Търново и региона. Разговорът, естествено, стигнал до „Победа“ и до още един прочут преди години състав – „Търновград“. „Дадох си сметка, че за тези два състава, които дълги години са били емблемата на Търново, няма написана и дума. Така започнах да търся информация за ансамблите и съставите в региона, защото тук съм свидетел на всички процеси в България и в чужбина. Зад граница днес има толкова много българи, които преоткриват фолклора, когато са далече от родината, и на практика поддържат българщината жива“, допълва Пепо Дочев. Той ровил в сайтовете на ансамблите и съставите, разговарял с ръководителите и хореографите, които откликнали на молбата му за информация. Търсил контакти със свои състуденти и колеги, за да успее да състави възможно най-пълната и пъстра картина на българския танцов фолклор.

С ОЧЕРЦИ ЗА ВСИЧКИ ФОЛКЛОРНИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧВА КНИГАТА НА ПЕПО ДОЧЕВ. Той е уточнил обхвата на всяка област, дал е информация за танците, ритмите, движенията, за костюмите на мъжете и жените, изброил е и най-популярните танци за областта. След това е обяснил разликата между ансамбъл, състав и формация и е описал трите национални състава на България – „Филип Кутев“, който е и най-старият и всъщност първият професионален фолклорен ансамбъл у нас, „Пирин“ и „Тракия“. Описал е още 21 професионални фолклорни ансамбъла, както и имената на близо 140 самодейни ансамбъла, състави и формации.

„Специално място имат съставите на Велико Търново, Горна Оряховица и региона, както и всички фестивали, които се провеждат тук. По същия начин подходих и към формациите, които работят в Западна Европа, САЩ и Канада. Опитах се да издиря възможно най-много състави и фестивали в Италия, Германия, Великобритания, Австрия, Франция, Чехия… „След това се прехвърлих и на другия континент. Имам дъщеря в Чикаго и поради честите си пътувания дотам, познавам добре формациите в Северна Америка“, коментира г-н Дочев. И допълва, че зад граница ансамблите и съставите не получават почти никаква подкрепа от институциите там, от консулства и посолства, но въпреки това българите не се отказват от традициите си. Нещо повече, те със собствени сили и средства организират фестивали, посветени на българския фолклор. И успяват да запалят по народната ни музика чужденци от различни етноси, които изучават хората ни и ги практикуват, така че в книгата има и състави за български фолклор, в които не танцува нито един българин.

„Много интересно е, че почти всички ръководители и хореографи на ансамблите и съставите в чужбина са професионалисти. Възпитаници са на хореографското ни училище или на Академията за танцово изкуство в Пловдив, или пък са танцьори с много дълга практика. Може би заради това тези състави съществуват дълго и стават част от културната картина на града и региона. Такъв е ансамбъл „Хоро“ в Чикаго. Създаден е през 2003 г. и танцьорите участват в събития не само на общността, но и в редица местни културни прояви и фестивали. Освен това те организират фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго“, разказва авторът и дълго обяснява как ансамбълът вече се е разраснал до 60 души, които танцуват танци от всички етнографски области и имат костюми, които отлично представят тези области. И в момента всички ансамбли, състави и формации в САЩ и Канада, вече са 56. Някои от тях, както и най-големите ансамбли в България, присъстват в книгата със снимки.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Източник: Вестник Борба