На известния британски политик и държавник сър Уинстън Чърчил (1874 – 1965 г.) се приписват “прозренията”, че Ориентът започва оттам, където се пие боза и тоалетните миришат. А българският революционер, поет и публицист Христо Ботев пише през 1873 година следното: “Така например ако турската халва и боза се харесат на граф Андраши, то турската империя ще да продължи своето съществуване, а турците ще да влязат в числото на европейските народности. С една дума, от бозата и от халвата зависи равновесието на Европа, както то преди няколко години зависеше от Наполеон III. Ако да повярваме на “Neue Freie Press”, то тая боза се приготовлява да направи големи чудеса!”
Като изключим европейската геополитика, както и характеризиращите негативни прояви изрази като “бозаджийска работа”, “голяма боза стана”, вкиснал се като боза” и други подобни, с увереност можем да твърдим, че гъстото питие със сладък или резлив вкус има стари традиции в нашия град. В миналото, без да е признато като Радомир за столица на бозата, Велико Търново със своите производители на боза привлича жителите и многобройните им гости “и ги омагьосва с вкусната напитка”. Малцина знаят, че преди много десетилетия кафявата течност е не само предпочитано питие, но и помощно средство за хранене. Надали съвременниците ни си представят, че хляб, натрошен в купа с боза, не само спасява от глад, но и се консумира “за засилвание на организма и за крепко здравие”. Още по-невероятно звучи прибавянето на сирене в бозата, което вече я определя като “течна баница”.
Още в края на XVIII и през XIX век старостоличани почитат бозата наравно със сушените плодове, халвата, локума и кафето. След Освобождението амбулатни търговци започват да обикалят улиците на града и да предлагат стоката си. Те носят гюмове, пълни с боза, малка сгъваема маса и няколко метални чаши със запоени за тях тръбички, с които се пие вкусната течност. За да привлекат повече клиенти, доставчиците подвикват “Хъ боза, хъ!” По-предприемчивите дори хвалят стоката си в стихотворна форма: “Насам идете, боза вземете, на божествения й вкус се насладете, няколко пъти повторете и така здрави все бъдете!” Търновските зевзеци не пропускат и да се шегуват с търговците. В началото на миналия век Цоньо Шикеря, който е баща на две дъщери, предлага боза, викайки: ”Бозаа, хубаваа!”, на което шегаджиите отвръщат: “А, не бозата е хубаваа, а щерките са хубавии!”
По-късно, най-вече по Главната улица, се появяват много бозаджийници и сладкарници, в които се продава обичаната напитка. Собствениците на повечето от тях са преселници от Македония.
В сладкарница „Виктория”, една от най-луксозните в града в периода между двете световни войни, собственикът Кръстьо Тонев изкушава старостоличани с богат избор на сладолед, пасти, торти, но задължително предлага и боза. Не по-малко известна в миналото е и сладкарницата на братя Цветкови. В нея също се предлага сладолед, но освен него срещу летните жеги се препоръчва и изстудена боза, която се връзва добре с вкусните и винаги пресни козунаци.
На площада при девическата гимназия “Митрополит Климент” старостоличани с удоволствие пийват и “божествените напитки” на Здравко Антонов. Той съумява да смаже конкуренцията, предлагаща боза, рекламирайки стоката си по следния начин: “На Здравко бозата винаги я бива, и кога е сладка, и кога – резлива! Пълните бутилки всеки ги поглъща и винаги бодър у дома се връща!”
На Главната улица, близо до тогавашния хотел “Габрово” се намира сладкарската работилница с магазин “Малина”, чиито собственик е Иван Костов Малината. Той се прочува както с производството на захарни и тестени изделия, така и с разнообразните изстудени напитки, сред които винаги има вкусна боза. С не по-малък авторитет сред жителите на града се ползват и сладкарниците срещу Конака и до Паметника на обесените, в които също се предлага кафявата напитка.
Бозаджийниците и сладкарниците примамват великотърновци, тъй като в тях освен боза, се предлагат и всякакви други лакомства като пасти, рахат локум, баклава, халва.
В по-ново време „една боза от шест” често се чува в училищните лавки, сладкарниците и баничарниците и става крилата фраза в художествените произведения на соцреализма.
ЛЮБОПИТНО:
* Редица специалисти смятат, че бозата е позната още в древна Месопотамия, а други твърдят, че произходът ѝ е от Албания, откъдето са и най-добрите майстори. У нас град Радомир е известен като център за производство на боза в началато на 20 век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е Любимец. Бозата е част от българската традиционна закуска „Баница с боза“.
* По статистически данни на глава от населението боза се консумира най-много в България, следвана от страните на бивша Югославия, Албания, Турция, по-малко в Румъния и в Гърция.
* Началото на лабораторните изследвания на бозата се свързва с професорите Тошко Петров (1872 – 1942 г.) и патрона на езиковата гимназия в нашия град Асен Златаров (1885 – 1936 г.). Те публикуват и първите данни за състава на произвежданата по тяхно време боза от просо.
Тодорка НЕДЕВА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛКО ТЪРНОВО
Източник: Вестник Борба
