Емилия Георгиева заряза Русе и се върна в родния си град, който нарича „лилав”

Емилия Георгиева е един от новите жители на Полски Тръмбеш и се заселва там още преди

пандемията. Преди 2 години тя решава да замени Русе с родния си град. Причината отначало е здравословна – разболява се сериозно и решава да се премести на по-чист въздух в бабината си къща. Както сама сподели, решението било спонтанно – както правят котките, когато се разболеят, търсят си място, което им мирише „на щастие”, за да се излекуват. Това с не по-малка сила важи и за хората – да си на места, където си бил щастлив. Така се оказва и за Емилия. С пристигането си отива на люлките в центъра, купува си любимия сладолед и гледайки дъгата в шадравана насреща, веднага се почувствала по-добре. Тя казва, че за бързото оздравяване вероятно е помогнало времето, което прекарва навън – на двора, в басейна, както и хората около нея, които са главно познати.

„Тези усмихнати и мили хора са мои съседи или роднини. Тях срещам още като изляза от вкъщи, на улицата от моето детство. Всичко това ми дава усещане за сигурност и човещина. Прекарвам много време на открито – имам си куче, котки и дори таралеж в двора. Светулките вечер и миризмата на бабините цветя сякаш ме пренасят в друго приказно измерение. Приказката, в която избрах да живея, има не само миризма на щастие – на това миришат „орловите нокти“ под прозореца ми. Тя има и цвят. Лилаво – цветът на здравето и на моя град. Лилавите вълшебства са тайната на моя красив роден град. За двете години, в които съм тук, се сдобих с нови приятели и сбъднах 2 – 3 мечти”, усмихната споделя още Емилия.

Преди пандемията тя започва работа като медицинска сестра в местната болница и там открива съмишленик в една от колежките си – Анна Филипова. Освен че стават добри приятелки, те замислят как да правят… сугестопедичен куклен театър, на който да представят драматизации от приказки с конкретен терапевтичен ефект. Тези сугестопедични приказки Емилия пише отскоро с цел да забавлява и обучава децата чрез приятна емоция. Защото тя е вратата към неограничените възможности, които притежава всяко едно дете. Този скрит потенциал може лесно да бъде отключен с най-красивата емоционална врата – изкуството. Приказките се пишат, съобразени с конкретна възраст и проблем. А драматизациите ще се озвучават с подходяща за това музика от Моцарт. Начинанието се забавя заради пандемията, но нито Емилия, нито Ани са се отказали от него. Този вид обучение – забавление, ще помогне на децата да научават много повече, отколкото другите познати методики. Идеята на тези извънкласни форми по интереси е да се открие творческият потенциал на всяко дете и да му се помогне да израства като силна, здрава и уверена в себе си личност. Журналистическото образование на Емилия е добра предпоставка да преподава творческо писане, актьорско майсторство, а приятелката й Ани – рисуване и т.н. Двете заедно се надяват това да се случва всяка събота, нещо като съботно детско утро. Или пък лятната ваканция да си организират забавни игри на екскурзоводи, може и представления край басейна, където герои ще са всички от „морския свят”.

Емилия замисля още група във Фейсбук, наречена „Тръмбешките потайности” – място за стари снимки и легенди, за да научат повече хора за „лилавия град”.

Н. ГЕОРГИЕВА

Сн. личен архив

Източник: Вестник Борба