Социалисти от област Велико Търново и област Габрово се поклониха пред героите в епичната Балванска битка. Десетки поднесоха цветя и венци в знак на признателност към борците срещу фашизма в България.
На монумента присъстваха областните председатели на социалистите Мариана Бояджиева и Валери Митов, общинските председатели Михаил Михалев и Здравко Кънчев, председателят на клуба на ветераните в БСП Динко Желев, зам.-председателят на БАС Борис Цветков, председателят на БАС Велико Търново Лидия Прокопова, председателят на Съюза на ветераните от войните Атанас Величков и кандидатите за народни представители от „БСП за България“.
Всички присъстващи запазиха едноминутно мълчание пред емблематичния монумент, като си припомниха събитията преди 77 години.
Габровско-Севлиевският партизански отряд е създаден през лятото на 1943 г. от съществуващите шест чети в Габровската и Севлиевската околия. В състава на обединения отряд влизат над 70 бойци с боен командир Христо Орловски (Митко). На 28 март 1944 г. отрядът от 38 партизани е открит от полицейската част, която разбива след кратка престрелка. Отрядът бързо се изтегля към село Горско Калугерово, но е застигнат и обкръжен от многобройни въоръжени сили, изпратени от Севлиево. Малко след това партизаните са блокирани до село Добромирка от жандармерия, полиция и войска. На 29 март сутринта отрядът е открит и обстрелван от самолет югозападно от Балван, за което тогавашната власт удобно отрича. В тежкия бой, продължил до вечерта, е убит новият командир Стоян Бъчваров (Мишо).
Ядрото на отряда, вече само от 22 бойци, жарени от куршумите на прелитащите самолети, успява да се укрие в гората. Командването е поето от Цанко Цанков. Партизаните успешно отбиват атаките на правителствените сили и успяват да пробият обръча. Войниците и жандармеристите се вдигат два пъти в атака, но партизаните ги отблъскват. Тогава щабът им взема смелото решение – използвайки тъмнината, на всяка цена да се измъкнат от обкръжението. Прикривайки изтеглянето си през долината, те се добират до шосето, водещо към Севлиево. Отрядът се изтегля към село Добромирка, като в цялата битка дава свидни жертви – 11 убити, двама ранени и двама пленени (впоследствие убити). Оцелелите 14 партизани се присъединяват към основните сили на отряда.
Източник: Вестник Борба
