Станислав Стоянов: „Не е важно колко въпроси си задал в парламента, а какво реално си свършил”

Не пропускайте

– Г-н Стоянов, на 25 март е последното заседание на 44-тото Народно събрание. Как оценявате работата си като депутат от Четвърти многомандатен избирателен район – Велико Търново?

– Заклех се като народен представител на 3 април 2019 година. Оттогава направих всичко възможно да бъда ефективен и полезен на избирателите. За тези две години преминах през целия спектър на политическия опит – от позитивния до негативния. Винаги съм се водел от убеждението си, че мисията на народния представител е да бъде в помощ и услуга на всеки български гражданин независимо от района, в който живее, политическите му пристрастия и етническата му принадлежност. Дълбоко вярвам, че депутатът не представлява само избирателите на политическата сила, която го е номинирала, и хората, които са гласували за него. Затова направих всичко възможно да се срещна с всеки един човек, който ме е потърсил за съдействие. Ангажирах се с поставените проблеми и се опитах да помогна на всеки.

– На кои законодателни промени сте вносител?

– Кризата с COVID-19 се отрази на работата на парламента. Още началото на миналата година ситуацията с коронавируса насочи работата на НС основно върху закона за извънредното положение. Работихме с колегите върху здравните, социалните и икономическите мерки. Освен в комисията по енергетика бях включен и в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Участвах в работните групи и комисиите за редица закони. Една от законодателните промени, на която съм от вносителите и с която много се гордея, е проектът за решение за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на България. Обединихме се с колегите от региона и от другите политически сили, с изключение на БСП. И досега за мен остава необяснимо защо великотърновските народни представители от БСП не се включиха тогава… Надявам се, че в следващия парламент отношенията ще се поставят на една нова и конструктивна основа. Сред другите законопроекти, на които съм вносител, са тези за изменение и допълнение на закона за енергетиката, на закона за частната охранителна дейност, на закона за подпомагане на земеделските производители и други. Като член на комисията по енергетика, работех активно по законопроектите, свързани с либерализацията на пазара на електроенергия и създаването на борса за търговия с природен газ.

– Проведохте доста активна дейност като депутат и във Велико Търново и региона. Какво успяхте да свършите и какво не?

– Няма как да не съм удовлетворен от работата си в моя избирателен район. За двете години като народен представител проведох 38 приемни за граждани в седем общини. За съжаление, пандемията не позволи това да се случи и в останалите три. Заедно с председателя на групата на ГЕРБ във Великотърновския общински съвет Деян Хаджийски се срещнахме с хората във Велико Търново, Дебелец, Килифарево, селата в региона, в Златарица, Павликени, Свищов и т.н. Много стриктно изслушвах всеки един проблем без значение дали той е от битов характер, дали касае местната власт, или е от компетенциите на държавата. За да търся решения, проведох десетки срещи с министри, кметове, директори на дирекции. Някои неща успяхме да приключим, други са в процес на решаване.

– Едва ли може да изброите всички свършени неща, но има ли някои, които са особено важни за вас?

– Всички проблеми са важни. Радвам се много за това, че активно съдействах за възстановяването на един рухващ 100-годишен мост в Златарица. Както е известно, моята голяма страст е опазването на културно-историческото наследство в различните му форми. Удовлетворен съм също и от решените проблеми с ремонтите на пътища между населените места, някои от които не пипани от десетилетия. Изключително добра комуникация и взаимодействие имах с администрацията на Община Велико Търново и благодарение на съвместните ни усилия, решихме въпросите за транспорта и видеонаблюдението в няколко населени места като Велчево, Плаково и Дичин. Помогнах на няколко читалища за отопление, за осигуряване на костюми за самодейци и други дейности. Безспорно, голяма радост за мен беше, че успяхме съвместно с общината и кмета Даниел Панов, както и съмишленици, да приключим ремонта на 100-годишното читалище „Петко Р. Славейков” във Велико Търново и то посрещна своя юбилей с нова, грейнала фасада. Сега предстои да реализираме големия проект за възстановяването и реконструкцията на емблематичната църква на Колю Фичето „Св. св. Кирил и Методий”. С две думи има работа за години напред…

– Ако трябва с няколко думи да определите какво е да си активен народен представител, какви ще са те?

– За мен активността не се измерва само с това колко пъти си заставал на трибуната в Народното събрание за въпрос или изказване, за да те снимат камерите и да те показват по телевизията. Задавал съм много въпроси към министрите в директен оперативен контакт с тях. Преценил съм, че така ще бъда по-ефективен и работата ще се свърши по бързо. Не съм ги броил, но са десетки. Работата в парламента по изработването на законите е отговорна и нелека, но не трябва да се подценява работата и в избирателния район, в срещите с хората, в търсенето на начини да решиш проблемите им. Много често това остава скрито от погледите, а и не е нужно да се афишира. Защото всеки народен представител трябва да може да даде отчет преди всичко на себе си, да се изправи пред собствената си съвест, да отчете грешките и постиженията си и едва тогава да мисли за публичност. Това е моето убеждение и ще продължа да го следвам, ако спечеля доверието на избирателите и стана отново член на българския парламент.

Източник: Вестник Борба

📰️ Новините от България

Още публикации

Последни новини