Нейни орисници в писането са Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян
С ПОЕЗИЯ, КРИМИНАЛНИ РАЗКАЗИ, КРАЕВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПРОУЧВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА РОДОВАТА ИСТОРИЯ И С ЖИВОПИС ПЪЛНИ ЖИВОТА СИ ПЕТРАНКА НОВОСАД. Миналата вечер тя представи 15-ата си поред книга „Цветно вълшебство“ в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Книгата е поетична, затова и успоредно с премиерата й Петранка Новосад откри изложба живопис, която също е под мотото „Цветно вълшебство“.
И писането, и рисуването са отдавнашни страсти на Петранка Новосад. „Заобичах рисуването още в училище. Но първо успях да се скарам с учителката си. Бях само в първи клас, ама наперено хлапе. Появих се в училище с една картина на котка, нарисувана от майка ми. Учителката вероятно веднага се е досетила, защото в мига, в който я видя, я отхвърли. Аз започнах да споря с нея, но все пак се наложи да тичам до вкъщи, за да донеса моята си рисунка. Когато я видя, учителката каза: „Ето това вече е котка“. Знаела е как да ме мотивира“, разказва Петранка Новосад, която е педагог по образование, но само за малко е била учител. Повече е работила в Окръжния отдел „Просвета“ и в месокомбината.
Бойното й кръщене като художник обаче се случило доста години по-късно, когато тя работела в месокомбината. За да не заспива по време на нощните смени, Петранка рисувала с блажна боя върху велпапето, с което опаковали саламите. Един ден двама професори – Александър Терзиев и Спиридон Борисов, видели странните й картини и проф. Терзиев бил този, който й дръпнал дълга реч за това, че има талант и е крайно време да спре с несериозното отношение към таланта си. „А аз просто рисувах, за да не заспя. И свекърва ми правеше така някога – тя обаче свиреше на акордеон, докато е нощна смяна. Моето занимание поне си беше тихо и кротко“, разказва Петранка.
Оттогава тя не спира да рисува и най-често рисува цветя. Прави и пана от естествена кожа и текстил и признава, че рисуването е най-голямото й спасение от тъжните и трудни събития, които са я настигали в живота й.
ТЯ СИ ИМА ОРИСНИЦИ И В ПИСАНЕТО И ТОВА СА НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ И ХАЙГАШОД АГАСЯН. Те се появили също толкова навреме, както и двамата професори художници. Петранка Новосад пишела стихове, но се притеснявала да показва лириката си на хората. Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян били на гости на фамилията Новосад, станало дума за поезия и синът на Петранка някак между другото казал: „Че тя и мама пише“. Недялко Йорданов поискал да прочете, грабнал тетрадката, където тя събирала стиховете си, и се оттеглил в един ъгъл на къщата. Когато изчел ръкописите, застанал тържествено пред нея и казал: „Пиши бе, жена!“. Така се родила и първата стихосбирка на Петранка Новосад „Всеки има своята звезда“.
После се заредили още поетични книги, сборници с криминални разкази, едно краеведско изследване за родния град на Петранка – Павликени, и два тома с история на рода Новосад. Всеки момент от „Фабер“ ще излезе и третият том от тази история, която е посветена на последните събития в рода. В тази трилогия Петранка Новосад е разказала всичко, което знае за фамилията от майката на свекърва си. Тя била изключителен разказвач, Петранка – изключителен слушател, и така с годините успяла да събере пъзела и да подреди историята. В книгите си Петранка Новосад е описала и историята на собствения си род, който също е толкова известен, като този на съпруга й.
„През 1926 г. свекърът ми идва в България от Чехия. Десетина години по-късно идват брат му и сестра му баба Винченция, на която ние всички казвахме леля Ченка. Та тя беше сладкодумната разказвачка, от която зная толкова много“, казва Петранка. И допълва, че сагата е достойна за филмов маратон. Първите от фамилията потърсили, естествено, чехи, за да се адаптират. Първо ги свързват с Прошекови, които имали бирена фабрика, но там много бързо станало ясно, че младият Новосад е по-добър колбасар, отколкото майстор на бира, и го пратили в кланицата. От София той се преместил в Павликени, започнал да се учи на занаят тук, обаче за отрицателно време самият той станал учител на тукашните колбасари. „Те били добри в занаята, но нямали хладилници да съхраняват месото. Та първият Йосиф Новосад тогава направил хладилна камера и купил машина за лед. Иноватор е бил. И след него всички момчета в рода носят името му. Съпругът ми беше Йосиф Новосад, така се казва синът ми, а вече имаме и четвърто поколение Йосиф Новосад“, разказва Петранка и допълва, че самата тя идва от рода на Комитата в Павликени. Прадядо й е бил в четата на Бачо Киро, дядо й пък е бил земеделски активист и е бил сред посрещачите на Стамболийски, за да го заведе след това на сбирката на Райко Дамянов и Цанко Церковски.
„ОБАЧЕ НАШАТА ЛЮБОВ – МОЯТА И НА СЪПРУГА МИ, БЕШЕ КАТО ЛЮБОВТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА. Двата рода нещо не се долюбваха, обаче ние, като се заинатихме – любов, та любов. Но не съжалявам за живота си. Имам вече четирима внуци и четирима правнуци. И двете ми деца винаги се връщат при мен на Коледа и на Великден и тогава къщата е пълна с глъч и настроение“, казва Петранка Новосад.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Източник: Вестник Борба
