Ренета Дикова замени бебешкия плач с насълзените очи на инфектираните, които се борят за глътка въздух
„ВЪТРЕ В COVID ОТДЕЛЕНИЕТО Е МНОГО ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ПРЕДСТАВИТЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО САМО СЛУШАТ ПО МЕДИИТЕ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА. Тези, които са на първа линия в борбата със заразата, са истински герои и трудът им е безценен. Няма такава еуфория, когато с общи улисия екипът успее да стабилизира инфектиран. Битката с коронавируса сплотява и колективът работи като една добре смазана машина.“ С тези думи започва разказа си за преживяното Ренета Дикова, която преди броени дни дежури денонощно в Ковид 5 отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Тя е акушерка, но заради липсата на кадри в стационара влиза да помага в обгрижването на заразените. Въпреки първоначалния шок от огромната разлика с работното й място – отделението по неонатология, бързо успява да се адаптира към спецификата на едно от най-горещите звена в клиниката. Вместо да помага за появата на новородени, тя започва да се бори за спасяването на живота на тежко болни. Единственото общо между двете е това, че успешният край – благополучното раждане и изписването на инфектирани, се превръща в празник за душата й.
Ренета споделя, че обикнала като второ семейство екипа, с който била на смяна в Ковид 5.
„Главната сестра на болница Йорданка Минекова има отлично развито чувство за сформиране на добри колективи. Това не е лесна задача, защото, когато съчетаеш различни хора, с различни характери, от няколко отделения, може да има вътрешни проблеми. Ние не се познавахме с останалите, когато влязохме в звеното, но успяхме да се обикнем, да станем задружни и с лекота да изпълняваме дълга си“, казва акушерката.
В първите дни от дежурството в екипа бил д-р Тодор Димитров, а след него щафетата поела д-р Светла Копчева. И с двамата работата вървяла като по вода, като всеки давал най-доброто от себе си, за да помогне за излекуването на инфектираните.
ДИКОВА СПОДЕЛЯ, ЧЕ ОБГРИЖВАНЕТО, НАБЛЮДЕНИЕТО И ПРИЕМЪТ НА ПАЦИЕНТИ БИЛИ ДЕНОНОЩНИ, а нощем на работещите им се събирали по не повече от 4 – 5 часа сън. Никой обаче не се оплаквал и не капризничел от липсата на почивка, а професионално изпълнявал отговорностите си.
„В крайна сметка всички сме влезли в отделението, за да помагаме на болните, а не да спим. Опитвахме се възможно най-много време да прекарваме с пациентите, защото освен от лечение те се нуждаят и от психологична и морална подкрепа. Те са изолирани от света и от близките си, изпитват страх от непознатата болест и ние не пестяхме сили, за да им вдъхваме вяра и надежда. Изключително емоционални бяха моментите, в които им раздавахме картички, изпратени ни от деца от града. Беше толкова трогващо да видиш как се вълнуват от пожеланията и рисунките. Имаше един възрастен пациент, който много плака, след като прочете своята картичка“, разказва Ренета.
По думите й, именно подкрепата от децата, доброволците в болницата и ресторантьорите в старата столица, които се погрижили екипите да имат топла храна в малкото свободно време за отдих, успявали да вдъхнат кураж и на работещите, които преживявали всеки един случай.
Ренета е категорична, че за своя 31-годишен стаж в МОБАЛ не е имало по-тежък момент от дежурството й в Ковид 5. Не крие, че като всеки човек, имала тревога да влезе да помага на инфектираните, но не се страхувала за себе си, а за това да не зарази близките си. Сега общо 7 дни ще остане в домашна изолация, а след това се връща на работа в неонатология. Допълва, че много й липсвали бебетата, които зареждат човек с невероятна енергия и нестихващ позитивизъм.
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: Вестник Борба
