На 27 март в състезание по джудо край град Барселона едно 17-годишно момче от Елена направи своите поредни стъпки към голямата си мечта – световно първенство. В категория 60кг той пребори над 25 противници, с което си спечели златен медал. Броени дни след успеха си в автономната област Каталуния момчето споделя емоциите пред вестник „Борба”.
„Живея от почти 4 години в град Манльо, Каталуния, заедно със семейството ми. Причините да дойдем тук са същите, поради които много българи избират чужбина пред България. Ученик съм последна година, старая се да разпределям времето адекватно между тренировките и ученето”, разказва Мартин. С джудо започва да се занимава преди 9 години, когато е бил едва във втори клас. За тези първи стъпки в спорта разказва с много обич и топлина и не забравя да спомене своя първи треньор г-н Иван Мирянов.
„Дължа всичко на моя първи треньор в СК „Ипон”87. Иван Мирянов не е просто треньор. Той е като втори баща. Грижеше се за мен и ме научи на дисциплина във всяко едно начинание, на респект както в залата, така и извън нея. Смея да твърдя, че ме научи да бъда честен и достоен човек.Чрез вашия вестник за пореден път искам да му изкажа моята огромна благодарност! Тренировките бяха тежки, но смятам, че резултатите са налице.” След всяка следваща тренировка още от малък Мартин все повече се влюбвал в спорта. До ден днешен не е спирал да тренира и казва, че джудото е това, което го прави щастлив. Своите поуки от спорта момчето използва и в живота. Уважението към другия, дисциплината и упоритият труд са част от нещата, върху които съветва да се съсредоточат и децата, които тепърва навлизат в динамичния свят на джудото. И най-важното – да се насочат към този спорт, който ги прави щастливи. Само така биха постигнали успех. А успехите на Мартин са много. Има медали не само от български състезания, а и от Франция, Испания и Андора. Най-ценната му победа обаче е тази от Франция. Медалът, спечелен от първото му състезание извън родината, той посвещава на любимия си треньор Иван Мирянов, а отличието може да бъде видяно на стената в залата в Елена.
„В Испания тренирам три пъти в седмицата джудо и два пъти ходя на плуване. Тренировките не са по-леки от тези в България. Изморителни са и трудни. През деня съм на училище, а вечер в залата. Треньорът ми се казва Давид Рока. Има много богат опит от различни първенства – световни, европейски. Хубавото е, че и той, като г-н Мирянов, е много добър човек. И тук намирам подкрепата, която ми оказваха в Елена.”
В бъдеще Мартин мечтае за професионална реализация в спорта. Предстоят му три важни състезания, едно от които е в България на 9 май. Две седмици по-късно е и шампионатът на Каталуния, който е и вратата за шампионата на Испания. В свободното си време, като всеки млад човек, обича излизанията с приятели и компютърните игри. Казва, че от Елена му липсват най-вече бабите му, любимият спортен клуб и приятелите, а новото градче много му напомня на родната Елена по това, че и двата града са малки и спокойни. За мечтите си говори смело и уверено: „Според мен мечтите са по стъпки. Първо трябва да си поставиш една цел, след това друга и друга, докато накрая не стигнеш до истинската мечта! А моята за момента е да стана шампион на Испания и на България! И така стъпка по стъпка, мечта по мечта искам да стигна до стълбичката. Тази, голямата. На световното първенство”, и допълва, че не бърза. Защото най-важни са стъпките.
Източник: Вестник Борба
