В миналото търновци съвсем не се измъчват от дилемата какво да почитат на 14 февруари – любовта или виното. За тях честването на Свети Валентин е непознато, а и те си знаят, че имат 365 дни в годината за любов. Затова пък болярите особено държат на специалния ден, в който се отдава нужното празнично уважение на гроздовия еликсир.
Празнуването на Трифон Зарезан съвсем не означава, че останалите дни от годината минават в графата “въздържателни” и не се свързват с посещения в местните заведения, предлагащи алкохол.
И макар че старите търновски кръчми отдавна останаха в миналото, и досега битуват носталгичните спомени за тях.
В онези забравени времена, които определяме като “някога”, тези (не)богоугодни заведения, придаващи неповторим колорит на старата столица, били място за срещи и развлечения на старостоличани и гостите на града.
Специални правилници и редица други разпоредби регламентирали тяхната дейност. Така например със заповед N 8 от 8 март 1900 г. кметът Кръстьо Станчов задължил “кафенетата, кръчмите, гостилниците и публичните домове да бъдат отворени до 1 часа след полунощ, в който час горните заведения да се затварят”. От Освобождението до 40-те години на ХХ в. били в сила и строги санитарни изисквания както към самите заведения, така и към работещите в тях, следяло се и качеството на предлагания алкохол.
А СПИСЪКЪТ НА КРЪЧМИТЕ В ГРАДА БИЛ МНОГО ДЪЛЪГ. СТАТИСТИКАТА СОЧИ, ЧЕ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ОСЕМ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ТЕ БИЛИ 90 И С БРОЯ СИ ОГЛАВЯВАЛИ КЛАСАЦИЯТА НА ПИТЕЙНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Всяка кръчма била прочута със специалитета си и имала постоянни клиенти, които се ползвали с привилегии в сравнение с пишман посетителите. Ценителите на червеното вино отивали при Шумелата, а на пелина – при Русевчето. Върлеолу предлагал разнообразни качествени питиета, а почитателите на по-интимната обстановка посещавали “Таш маза”, “Напълнибучи” и “Аджилето”, които се славели със сепаретата си. В кръчмата на братя Шопови редовно отсядали италианските специалисти по жп строителството. Те получавали по седем-осем лева дневна
надница, а двамата братя продавали виното само по двадесет стотинки литъра. “Италианците не бяха виждали такова евтино и хубаво вино и се разсипваха от пиене. От събота, като започнеха да гуляят и да танцуват, свършваха до понеделник” – свидетелстват спомените на д-р Сава Русев.
Пак от тях узнаваме, че любителите на чашката се събирали на почерпка предимно вечер, но често се случвало “другарските срещи” да започнат и в по-ранните часове на деня. Касапите приготвяли прословутите търновски гювечи, занасяли ги на фурната да се опекат, а след това за обяд ги доставяли в някоя кръчма, където ги поливали обилно с вино или с пелин. Вкусното ядене и “добрите кярове” изпивали много алкохол, което личало от “зачервените гребени” на посетителите и пиперливите шеги и закачки, които си разменяли. Понякога ставали и бурни свади, в които участвали колоритните градски пияндета. Сред тях особено популярен в миналото бил Михаил Андреев. Цели 15 години той следвал какво ли не в Женева, като се започне от медицина и се стигне до правни науки. Знания и дипломи не получил, но старостоличани единодушно го обявили за “професор по хапване, сръбване, и особено по женската част”. След като родителите му го “отзовали” от чужбина поради “непригодността” му да овладее науката, той направил много, но все неуспешни опити да работи като преподавател по френски език. Веднъж бай Михаил извадил късмет да го назначат на учителско място в Лясковец. Още с пристигането си в селището той се насочил към най-добрата местна кръчма и си поръчал порядъчно количество червено вино и печено свинско. Придобилият след обилното пиршество юнашка сила и мерак болярин помолил съдържателя на кръчмата да му намери “жена срещу заплащане”. Стреснатият човечец, споделящ патриархалните възгледи на
съгражданите си, твърдо заявил: “С пари, без пари, такива работи в Лясковец няма!”. “Щом няма, няма да имате и даскал по френски. Аз си отивам в Търново, ами да бързам, да не затворят публичния дом”, светкавично реагирал ценителят на хубавото вино и на сочната женска плът. Така преди много десетилетия един от най-големите местни зевзеци “соломоновски” разрешил дилемата алкохол – жени. Когато се завърнал в старата столица, Михаил Андреев разказал в кръчмата случката на приятелите си, а един от тях шеговито подхвърлил: “Абе аз се чудя защо в Лясковец не знаят френски, а то каква била работата…”.
СРЕД ОТЯВЛЕНИТЕ ЛЮБИТЕЛИ НА ЧАШКАТА В СТАРО ТЪРНОВО СЕ НАРЕЖДАЛ И СТАРИЯТ ЕРГЕН ШУБРАКА, който можел да глътне цяла халба вино или бира наведнъж, “като че я сипва в лалугерова дупка”.
Любовта на старостоличанина към алкохола обаче била обратно пропорционална на отношението му към жените. След въвеждането на ергенския данък от мъка Шубрака и верният му другар по чашка Матейката се напили и залитайки повече от обикновено по тъмните улички на града, гордо запели: “Ще платим, ама няма да се оженим”.
В миналото собствениците на някои кръчми радвали клиентите си не само с вино и други алкохолни еликсири, но и с дайрета, тарабуки и други инструменти, а любимата песен, с която търновци много се гордеели и винаги пеели, била Хаджиминчовата. Докато “направят главите”, посетителите имали възможност да играят на табла и карти, а след войните за национално обединение – на билярд, шах и комар. Почти анекдотично звучат спомените на стари търновци, според които запалени (и подпийнали) комарджии проигравали не само дрехите си, но и жените си.
Тодорка НЕДЕВА
РИМ – Велико Търново
Източник: Вестник Борба
