УЧИТЕЛИТЕ, УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СТУДЕНТИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ СА ДОСТАТЪЧНО АДАПТИВНИ И МОТИВИРАТИ и реагират спокойно на електронното обучение, въпреки факта, че то беше въведено екстремно. А това е предпоставка и основа за разгръщане на неговия потенциал след преминаване на извънредното положение. Това показва изследването на отношението към електронното обучение, което са направили проф. д-р Даниела Тасевска и ас. д-р Иван Кирилов Иванов от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
В анкетата са участвали 1533 души. 38 % са учителите, учениците, които са отговорили на въпросите, са 31 %, студентите са 25 %. Едва 6 % са университетските преподаватели, откликнали на молбата на колегите си.
Изводите показват, че работното напрежение и стресът са в нормални граници, основно страдат познавателните психични процеси и тези, свързани с променения режим на хранене и спане. В нормални граници е и тревожността, като тук най-изразени са проблемите със способността за запазване на концентрацията, посочили са ги около 46% от анкетираните. Страховете, свързани с преживяване на уплаха, страх от смъртта и пристъпи на паника са в много ниски стойности – едва 5-8% от анкетираните са признали, че ги изпитват.
Електронното образование се възприема позитивно на индивидуално ниво и не толкова като групов процес, показват още резултатите от допитването. Близо 50 % от заетите в образователния сектор са били категорични, че електронното обучение за тях не е нова кауза. 40 % споделят ентусиазма си от е-обучението, 70 % са мотивирани да откриват нови образователни ресурси, 66 % са отговорили, че са натрупали нови знания и умения.
Нагласата към електронното обучение, като цяло е позитивна, макар да има известно объркване, най-вероятно заради екстремното въвеждане на процеса, са констатирали авторите на анкетата. Те са категорични, че трябва да бъде обърнато специално внимание на учителите и учениците в малките населени места, където усещането за обърканост е по-голямо. Нужно е да се преразгледа времевата ангажираност в учебния процес, за да се намали усещането за недостиг на времето и да се подобри способността за концентрация.
Двамата университетски преподаватели са убедени, че е необходимо специално изследване и изработване на система от подкрепящи мерки за преподавателите от ВУЗ, които имат проблем със своята мотивационна готовност за преподаване в дигитална среда. Една от предварителните хипотези е, че силата на авторитета от личното присъствие на преподавателя в кабинета намалява, когато обучението е онлайн.
За целта обаче трябва изследването да се повтори и задълбочи след приключване на извънредното положение, за да се проучи и анализира най-удачната форма и процеса на преминаване към смесена форма на обучение в сферата на образованието.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Вестник Борба
