МЕДАЛЬОНЪТ НА ХАН ОМУРТАГ, КОЙТО БЕШЕ ПРОДАДЕН ПО ВРЕМЕ НА АУКЦИОНА „КЛАСИК НУМИЗМАТИК ГРУП“ В САЩ, Е СЪЩИЯТ МЕДАЛЬОН, КОЙТО ШКОРПИЛ Е НАМЕРИЛ КРАЙ СЕЛО БЕЛОГРАДЕЦ, БЛИЗО ДО ПЛИСКА И ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ ПРЕЗ 1903 Г. Това потвърди археологът доц. Константин Дочев, който често е консултант на полицията при подобни случаи. Според него между медальона, пуснат за продажба и откритият от Шкорпил има изключително много прилики, което е основание за експертите да смятат, че става въпрос за един и същи предмет.
За предложената в аукциона реликва се заговори преди няколко месеца. Медальонът беше продаден за 47 500 долара, а по настояване на България, ФБР започна разследване за това как медальонът се е озовал в Щатите.
„В България има два открити медальона на Омуртаг. Единият е този, за който става дума и е находка на Шкорпил. Вторият го намери Петър Славчев на Царевец. Когато Шкорпил е обявил откритието си, дори не е показал находката. Публикувана е само рисунка, която самият той е направил. И медальонът е изчезнал. Всъщност, почти веднага след 1903 г. той не е в България и май никой не го е виждал“, разказва доц. Константин Дочев. И допълва, че по време на разследването той е участвал и в консилиум заедно с други експерти от страната, както и с колегата си от ВТУ проф. Пламен Павлов.
Медальонът на Омуртаг, намерен при разкопки в северозападната част на хълма Царевец във Велико Търново, обаче Константин Дочев дори е държал в ръце. Казва, че тази реликва четири години е стояла на бюрото му и той е имал шанса да й се радва.Този медальон е открит през лятото на 1976 г. от археолога Петър Славчев. Тогава доц. Дочев тъкмо бил назначен в търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН. „Петър Славчев разгъна пред мен една хартия и от нея изпадна златна пластина с едностранно изображение на мъж, когото в началото оприличих на византийски император. На главата му имаше корона с кръст, в ръцете си държеше също дълъг кръст и свитък. Надписът около фигурата обаче ме накара да зяпна от изумление. Там пишеше „Канас Омуртаг”. Но беше странно езически български хан да е изобразен с християнския символ“, спомня си доц. Дочев. После обаче и той, и Петър Славчев потърсили за мнение тогавашни светила в науката и Петър Славчев и проф. Иван Йорданов публикували статия в сп. „Археология“ от 1979 г.
„Сега вече знам, че и върху двата намерени медальона, от 1903 и 1976 г., наистина е изобразен хан Омуртаг. Медальоните са били изсечени във Византия по поръка на императора и били предназначени за даряван, защото през Античността е имало традиция владетелите да правят дарения при сключване на мирни договори, при привличането на федерати или за подкупи на съюзници“, разказва доц. Дочев и допълва, че по време на своето управление, хан Омуртаг е сключвал два пъти договори с Византия – в 815 и 820 г. Първия път той е поискал от императора на Византия договорът да бъде сключен според българските и ромеиските традиции, което значи, че императорът е трябвало да пролива вода от сребърна чаша, да обръща обратно конски седла и да разсича куче. А българският владетел е трябвало да целуне иконата и кръста.
Наред с останалите традиционни подаръци византийският император Лъв V вероятно е изсякъл и тези медальони, които е дал като подарък на българския си съюзник. А той пък от своя страна след това ги и раздавал като дарове на приближените си таркани и боили. И така две от тези пластини медальони са се запазили до наши дни. „Особено интересно обаче е, че единият е намерен в крепостта Царевец, която е била столица на Второто българско царство. Това показва, че 4-5 века след Омуртаг, владетелите още са почитали традицията и са се определяли като наследници на владетелите от Първата българска държава. Такъв пример е и колоната на хан Омуртаг, вградена от Иван Асен II в църквата „Св. 40 мъченици”, която също символизира приемственост с Крумовия род”, обяснява археологът.
Константин Дочев е убеден, че медальонът на Омуртаг ще бъде върнат на България. Той дори стига по-далеч, надявайки се медальонът от Царевец да бъде даден на Регионалния исторически музей във Велико Търново, както и оригиналът на Калояновия пръстен, който сега е в НИМ-София.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
сн. Интернет
Източник: Вестник Борба
