Гл. ас. Иван К. Иванов е преподавател в катедра „Психология“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, един от авторите на нова магистърска програма по политическа психология и зам.-председател на 43-тото НС, избран от Велико Търново.
Както прогнозирах преди време, предизборната кампания в ситуация на пандемичен страх ще легне основно на активността в социалните мрежи и скритата мобилизация на симпатизантите на база приятелско-фамилно-корпоративни мрежи. В този смисъл известно предимство имат установените вече партии, като ГЕРБ, БСП и ДПС, частично ВМРО, които имат вече изградени мрежи от симпатизанти, докато останалите от т. нар. „протестен спектър“ са в по-неизгодна позиция, понеже са новосформирани и трябва да изграждат тези мрежи в движение. Именно затова те видимо компенсират липсата на свой избирателен масив с изключително агресивно присъствие в социалните мрежи и чрез множество билбордове („Републиканци за България”, „Демократична България”, „Изправи се! Мутри вън!”), докато четвъртата партия („Има такъв народ”) избра коренно противоположна тактика – да се скрие. И двете тактики обаче са еднакво неприемливи за колебаещите се – първата отблъсква с агресивност и разточителство, докато втората създава объркване и хаотичност в потенциалните избиратели.
Като цяло в политическата психология се смята, че три фактора определят легитимното (защото има и нелигитимно) политическо поведение на хората, каквото са изборите: емоциите, разумът и ситуацията. Факт е, че в тази кампания поведението на т.нар. „опозиционни сили” е свръхемоционално обагрено и това освен до революционен махмурлук и преразпределяне на ограничен брой гласове най-вероятно до нищо конструктивно няма да доведе. Управляващите досега са се фиксирали върху ситуацията, а тя е тревожна и използването й за управление на по-обрано поведение на избирателите може да им изиграе финално лоша шега поради риска от по-ниска мобилизация и на техните симпатизанти. На целия този фон не виждам разумните политически действия на партиите, особено на тези с претенции за власт, които под формата на ясно артикулирани управленски програми да създадат разумен мотив за избор на избирателите си.
Няколко набиващи се на очи модела на поведение, особено на водачите на листи, наблюдавам във Великотърновски избирателен район.
- Поведение тип „отсъстващо присъствие“. Водачът на листата на ГЕРБ – действащият здравен министър проф. Костадин Ангелов, се върна да координира сложната пандемична обстановка в София с валидния аргумент, че животът и здравето на българите са по-важни от изборите, но това сякаш не се отрази на листата и поведението на ГЕРБ. Напротив, това отвори пространство за нови и амбициозни кандидат-депутати, като например Станислав Стоянов и Георги Недев, да покажат своята активност и сърцатост. Оказа се, че отсъствието на водача даде шанс на останалите от листата да присъстват по-забележимо.
- Поведение тип „присъстващо отсъствие“. Валидно за водачите на „Републиканци за БГ” – Цветан Цветанов, и на „Демократична България” – адв. Калоян Янков. При първия виждаме свръхактивност с демонстративно-компенсаторен стил на поведение, който търси реабилитация на терен, който е приеман досега като негов. Проблемът е, че никой не се интересува от бранда на новата му партия или лицата в листата, а всички помнят „апартаментите“ и „лекарите от Горна Оряховица“. В този смисъл връщането му в Търновско е огромен имиджов риск за него, който може да затвърди трайното му отпадане от региона. При Калоян Янков нещата изглеждат още по-интересни. Класически пример за оперетен, силно фалцетен политик, който използва временното си присъствие в „уж родното“ Велико Търново като общински съветник, за да подготви изстрелването си към Народното събрание. Тук проблемът не са свръхмерните амбиции на софийския адвокат или фактът, че пребивава временно на Самоводската чаршия (може би от сантимент към родното Самоводене), а че заради софийските си връзки остави по-назад в листата заслужили местни десни политици, като Людмила Илиева и Елена Чамуркова. В този смисъл присъствието на Калоян Янков в търновските листи е реално път към предстоящото му отсъствие от града, т.е. лелеяното прибиране в София ще се състои, независимо дали ще бъде, или не в следващия парламент.
- Поведение тип „отсъстващо отсъствие“. Важи за водачите на листите на „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Водачите на листи на тези две партии в Търново едва ли някой ги познава, но всички знаят, че техните лидери са готови на всичко, за да управляват. Отсъстват обаче от изборната кампания в областта, отсъстват и листите им чисто комуникационно. Първите, заради нарцистичността на лидера си (Слави Трифонов), решил че няма да прави кампания, вторите най-вероятно заради липсата на ресурси и опит от работа заедно.
- Поведение тип „присъстващо присъствие“. Става въпрос за водачи, родени, израснали и плащащи данъци в областта. Това са първите в листите на БСП и ДПС. Видно е, че правят класическа кампания с идея да стигнат до всеки потенциален техен избирател, първите чрез солидно присъствие и в социалните мрежи (Явор Божанков), вторите чрез традиционните обиколки на терен (Мастън Мастънов). Проблемът на тази двойка водачи е, че точно тази конфигурация се свързва с кабинета Орешарски и е сигнал за потенциално опасно и разрушително управление.
Накрая ще призова хората въпреки високите си притеснения да отидат да гласуват, макар че в тази кризисна ситуация страхът от смъртта е свръхмерен, панически и изтощаващ. В психологията се твърди, че обикновено при социални кризи резки промени не се правят, защото рискът е обществото да деградира и да се саморазруши. Дали обаче хората ще поемат този риск, или ще възпроизведат донякъде сегашното състояние, предстои да видим.
Източник: Вестник Борба
