Със своите сръчни ръце и желязното си търпение Милена Ковачева от Горна Оряховица вече няколко години изработва сватбени аксесоари и декорации. Напълно самоука, тя не спира да усъвършенства техниката канзаши, заимствайки идеи от списания и интернет сайтове. Младата жена търси благотворителна кауза, на която да дари част от изработените от нея предмети. Сферата, в която се е специализирала – канзаши, е древно японско изкуство, което е на основата на ръкоделието. На принципа на оригами – посредством сгъване на елементи, се получават цветя, които, добавени към подходящ детайл, се превръщат в аксесоар.
Завършила хуманитарна гимназия с интензивно изучаване на испански език, Милена става студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология”. Житейските обрати я принуждават да напусне университета в четвърти курс и да си намери работа. След няколко курса в Бюрото по труда и смяната на няколко неподходящи за нея работни позиции през 2016 година започва работа във военния завод „Аркус”, където и е до днес. Творческата й натура обаче не й дава и миг покой. Търсейки поле за реализация, младата жена започва своя път в сферата на красотата, като отделя по няколко часа през свободното си време. Първо като маникюрист, специализирана в рисуването на нокти, по-късно пробва и с грим, но и това не е нейното призвание. Преди 4 години случайно открива техниката канзаши и привлечена от магията на Изтока, решава да разшири знанията си по темата.
„Този вид ръкоделие се появява заради гейшите. Във времената, когато бижутата са били забранени, нежните японки търсели начин да направят кимоната си по-красиви. Така започва и изработката на канзашите. Те са цветя от плат, които могат да се прикрепят към дреха или аксесоар, ръчно изработени чрез сгъване и с мъниста”, разказва Милена.
Лайка, роза и астра са част от цветята, които изработват древните японки. Първоначално като елемент към дрехите, по-късно и вплитани в косите. Към днешна дата канзаши е изкуство, което се практикува любителски на територията на България. Материалите, с които работи Милена, са сатен, дантела, органза и тюл. Първите предмети, които изработва, са ластиците за коса с цвете канзаши, които обаче подарява на свои познати. След като овладява изкуството в по-голяма степен, се насочва към аксесоарите за коса – диадеми, ленти, фиби и фуркети. Първоначално го прави само за удоволствие, но много скоро вижда в това една неовладяна до момента бизнес ниша.
„Започнах да се занимавам със сватбени аксесоари преди около 2 години. Не ми беше минавало през ума до момента, в който не ми писа една жена във Фейсбук. Бъдеща булка, търсеща бутониери за ръка и риза на изгодна цена. Сватбените агенции предлагат всичко за сватбите – от украсата на залата и ресторанта до най-малкия детайл от облеклото на младоженците. Това обаче има своята цена, която при по-скромни сватби често е по-висока от възможностите на влюбените. „Поръча ми 30 бр. бутониери за ръка и още толкова за риза. И така започна всичко. Това беше първата ми голяма поръчка.”
Около месец след изработката на бутониерите същата жена се свързва отново с Милена и й възлага още една поръчка, отново за голям брой аксесоари, плюс сватбен букет, този път за нейна приятелка. „Имах страница, в която качвах всичко ново, но… хакнаха акаунта ми, оттам и страницата. Преди около година направих нова – Milena’s wedding art, но заради пандемията търсенето намаля, съответно и това, което изработвам, е в доста по-малки количества. Заради извънредното положение и забраната за тържества и сватби Милена спира да се занимава с хобито си, което все още не смее да нарече свой бизнес.
Освен сватбените аксесоари канзаши с времето младата жена започва да търси и други полета, в които да представя своето изкуство. Така се ражда идеята и за декорация на предмети и помещения.
„Изработвам също така вази, в които съчетавам канзаши и декупаж. Следващата ми цел е артчасовник, в който преплитам двете техники. Най-търсени в последно време обаче са декоративните пана – в рамка от картина събираме елементи с емоционална стойност за клиента и се получава много оригинално”, разказва Милена.
Рециклирането е в основата на интересите й. Като типичен представител на хората, които създават от нищо нещо, Милена е твърдо против изхвърлянето на вече непотребните вещи. Ваза от стара стъклена бутилка, коледни играчки от тапи от вино и стари елкрушки, великденски яйца от стиропор… идеите и реализираните й декорации са безброй.
Поради ежедневните й работни ангажименти няма възможност сама да презентира изработените от нея предмети, но е готова да подари цял чувал ръчно изработени красоти на някого, който ще ги продаде и приходите от тях ще дари за кауза.
Теодора МАРИНОВА
Източник: Вестник Борба
