Социалната работа запазва връзките в обществото по време на ковид кризата
Росица Димитрова е двигателят на социалните услуги във Велико Търново и с право е считана за един от най-добрите специалисти в сферата на социалната подкрепа в цяла България. Вече 15 години тя оглавява общинската дирекция „Социални дейности и здравеопазване”. Над 30-годишния си професионален опит и път Росица Димитрова посвещава на грижата за хора в неравностойно положение. Като експерт, активно участва в подготовката на редица стратегически документи в социалната сфера и работи по промените на законодателството в тази област.
Завършила е Медицински институт – В. Търново, специалност „Медицински фелдшер“, и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – магистратура „Социални дейности“.
Професионалният й път и отдадеността й носят много награди и отличия. Навръх Световния ден на социалната работа – 16 март, е удостоена с Голямата награда на Министерството на труда и социалната политика и Националното сдружение на общините в Република България за цялостен принос в социалната сфера.
– Госпожо Димитрова, вече над 25 години сте в социалната сфера и от 2006 г. успешно ръководите дейностите, свързани със социалните дейности и здравеопазването в община Велико Търново. Какво стои зад тази колосална работа?
– Хубаво е да чуеш такава оценка, която носи приятно усещане и усмивка на благодарност от сърце. С професията се срещнах в Медицинския институт във В. Търново, в който завърших през 1988 г. специалността „Медицински фелдшер“ и в края на 1990 г. започнах работа като преподавател по практика на медицински сестри, медицински фелдшери и социални работници. Именно там се срещнах с голямата ми любов – социалната работа. В Медицинския институт се обучаваха и студенти за социални работници и аз имах невероятния шанс и голям късмет да им водя учебна практика. Тогава усетих тръпката и онова вълнуващо докосване, което ти приляга, което пасва на характера и темперамента ти, което ти е интересно, създава неповторими емоции и си казваш „Аз без това не мога“.
„ДА – СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ СА МОЕТО ПРИЗВАНИЕ И КАРМА, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА, ДА СЛУЖА НА ХОРАТА СЪС СЪПРИЧАСТНОСТ И ПОДКРЕПА КЪМ ТЕХНИТЕ НУЖДИ И ПРОБЛЕМИ. Да дам всичко от себе си, да търся помощ и пътища, за да им възвърна вярата и надеждата в тях самите и доверието, че не са сами и че споделянето на проблема дава възможност да се намери решението.
През 1992 година записах магистратура „Социални дейности“ в първия випуск във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. С натрупаните от обучението знания паралелно с това и воденето на практика на студентите социални работници в медицинския осъзнах още повече, че „хобито“ социална работа, без което не мога, ще бъде в дългосрочен период моята професия и кауза. И така от 1997 година до днес социалната работа е моят ежедневен спътник и приятел.
– Как функционират социалните дейности в условия на пандемия?
– Пандемията изведе на преден план професията на лекарите. Но епидемичната обстановка, изолацията показаха, че именно социалните дейности поддържат връзките между нас, хората, и изобщо връзките в обществото. Затова и социалните услуги в домашна среда се увеличиха значително навсякъде.
ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОМОЩ ПО МЕРКИТЕ ЗА КОВИД КРИЗАТА ПОЛУЧИХА БЛИЗО 920 ЖИТЕЛИ НА ГРАДА И ОБЩИНАТА, КОИТО ПОПАДАТ В УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ. Това са възрастните хора, нашите съграждани с увреждания, хората, които нямат близки или чиито близки са в чужбина. Но те не останаха сами благодарение на общинските служители, ангажирани със социалната работа, благодарение и на многобройните доброволци. Благодаря на всички тях за всеотдайността! Велико Търново бе сред първите градове, които въведоха патронажни услуги, пазаруване за хората в риск, подпомагане с топла храна у дома, дори психологическа подкрепа. Над 700 наши съграждани и жители на общината получават грижа в домашна среда по различните програми и проекти с европейско, национално и общинско финансиране.
Всичко това доведе и до допълнителна заетост в нашата сфера – 270 са назначените служители, които помагат и се грижат за уязвимите хора.
Следващите години ще изведат на лидерско място професията на социалния работник именно заради ролята за запазване на връзките в обществото. В даден момент всеки един от нас може да се окаже ползвател на социална услуга. Социалната професия ще става все по-престижна.
– Община Велико Търново се слави като една от най-успешните в страната по отношение на социалната политика. Колко средства са привлечени и в какво са инвестирани през последните години?
– ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е КАТЕГОРИЧЕН ОТЛИЧНИК ПО РАЗРАБОТЕНИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. През последните пет години с изпълнението на общо 46 различни програми и проекти от дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ са привлечени допълнителни финансови средства в размер на 16,5 милиона лева. 15 проекта са по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и възлизат на общо 6,8 млн. лв. Три са по ОП „Регионално развитие“ и са за 6,7 млн. лв. Други 28 са с национално финансиране на обща стойност 2,8 млн. лв.
– Как стои въпросът с кадровия ресурс? Колко са служителите в социалната сфера и за колко потребители се грижат?
– В изпълнение на реализираните програми и проекти през разглеждания период е осигурена заетост на 1034 лица, а грижа и подкрепа са получили близо 4000 ползватели на територията на община Велико Търново. Сред тях са деца със и без увреждания, хора в нетрудоспособна възраст и с увреждания. Своята дейност са стартирали 4 нови социални услуги. Преди по-малко от месец започна изпълнението на 2 нови социални услуги – дневна форма за хора с увреждания. Първият етап е ремонт, оборудване, обзавеждане и адаптиране на сграден фонд към техните нужди и в тяхна полза. Следващият етап включва подбор на персонал, обучение и предоставяне на социална подкрепа, съобразена с индивидуалните потребности на всеки отделен човек. В момента разработваме нов проект по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, за да организираме същинската подкрепа в четири нови центъра за хора с умствена изостаналост в с. Церова кория и Център за възрастни хора, зависими от грижи, във Велико Търново.
– В община Велико Търново функционират кризисни центрове. Споделете за тяхната роля.
– Подкрепата на жертвите на насилие е моя кауза още от началото на професионалната ми дейност. Използването на интегриран подход за разрешаване на проблема домашно насилие е предизвикателство и приоритет, по който ще продължавам да работя.
През последните години във Велико Търново разширихме мрежата от социални услуги за подкрепа на деца и лица, жертви на насилие, трафик и бедствия. Към момента подслон и подкрепа предоставят три кризисни центъра – в Балван, който е първи в страната и е създаден още през 2006 година, както и Комплекс за социални услуги „Търновград“, включващ две къщи с общ капацитет 30 места, започнал работа през май 2020 г.
Какво означава интегриран подход – оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране, социално-психологическа помощ за преодоляване на кризи, медицинска помощ. А когато се налага – незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.
Тези мобилни екипи имат много важна роля, защото по най-бързия начин посещават на място хора, станали жертва на насилие. Това са хора в малки населени места и с ограничен достъп до услуги. По този начин се осигурява гъвкавост на услугата, за което много помага добрата координация между институциите.
От август миналата година Кризисен център „Търновград“ е помогнал на 60 души, от които 43 възрастни и 17 деца. Мобилни услуги и консултации са предоставени на 78 лица. Проведени са 115 психологически консултации с потребители на услугата. Организирани са 24 информационни срещи в населени места в цялата Великотърновска област.
– Каква е стратегията ви по отношение на възрастните хора и лицата с увреждания?
– Разработване на програми и мерки за устойчива политика за заетост на хората с увреждания чрез възможностите за подкрепена и защитена заетост, както и социални предприятия. Това може да стане чрез инвестиции в административния капацитет на общините, стимулиране на работодателите, в това число и бизнеса, за наемане на хора с увреждания. Този процес да се осъществява при субсидирана заетост, чрез обучения, адаптиране на работни места, заплащане на наставници и гъвкаво работно време в съответствие с увреждането на хората. Належащо е надграждане на социалното предприятие за хората с увреждания, а финансирането за тези дейности може да се ползва от „Програма за развитие на човешките ресурси” 2021 – 2027 г.
Важен е и моделът на държавна субсидия към частните старчески домове, за да се разшири достъпът на възрастните хора към тях. Нарастващите нужди на хората, които нямат близки, налагат държавната социална политика да се ориентира към субсидирано финансиране на потребителите и на частните домове. Финансиране, което при оценка на лицето да се включи в пакета социални услуги, за които реформата в системата на социалното подпомагане и социалните услуги ще продължи в следващия мандат.
Налага се изграждане на минимум три центъра за възрастни хора, зависими от грижа, като всеки да е с капацитет от 30 души.
От изключителна необходимост е създаването на хосписи. Финансирането им трябва да се регламентира по стандарт за издръжка на лечебно заведение за продължаващо лечение на хора в тежко здравословно състояние. Считам, че хосписите следва да станат приоритет на новата 4-годишна управленска програма. Във всяка от областите на страната да се изгради поне по един хоспис за обслужване на нуждаещите се.
Социалната система се преструктурира. Важно е хората да не загубят подкрепата, докато институциите се пренастройват към новото законодателство.
– За всеотдайната си работа сте носител на много отличия, какво означават тези награди за вас?
– С гордост мога да заявя, че социалната работата ми носи вдъхновение и удовлетворение и е моя карма и призвание. Да, наградите са признание и уважение, но не само за мен. Много е важно да отбележа, че тези отличия са и за моите всеотдайни колеги и партньори. Те олицетворяват неуморния и всеотдаен труд на всички, с които заедно работим за доброто на хората. Благодаря им и им изказвам признателност от сърце! Всяка една награда е още по-силна мотивация да продължим да надграждаме постигнатото, да издигаме престижа на социалната работа като професия, но най-вече да протягаме и да подаваме ръка на хората, които имат нужда от подкрепа.
НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ, НА КОИТО РОСИЦА ДИМИТРОВА Е НОСИТЕЛ:
Почетна грамота от НСОРБ за трайна подкрепа в развитието на местното самоуправление
Награда „Златна ябълка“ в категория „Общини с принос за подобряване благосъстоянието на децата“ на Национална мрежа на децата
Награда за социално предприемачество „Работилница на мечтите“
Голяма награда за принос в социалното развитие за 2015 г. в България
Юбилейна награда за 10 години партньорство за социална отговорност
Приз „За цялостен принос в развитието на националните партньорства, социалните политики и услуги в България“ – НАСО 2019 г.
Благодарствена грамота за добро партньорство и подкрепа към децата и младежите с увреждания от Сдружение „Различни, но равни“ – гр. Пловдив, 2018 г.
Грамота за активно участие в развитието и утвърждаването на авторитета на педагогически факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – 2019 г.
Грамота за отличен социален диалог от Синдикат „Образование“ към конфедерация на труда „Подкрепа“ – 2018 г.
Плакет за най-отзивчив, иновативен и продуктивен социален директор от скаутски лагер „Негованка“ към клуб „ЗИЗУ“, кметство с. Ново село
Грамота от Дарителско сдружение „Св. Иван Рилски“ – с. Балван, за трайна ангажираност със социално отговорни инициативи
Носител е на годишна награда на фондация „Искам бебе” „Ангелско сърце“ за 2019 г.
Източник: Вестник Борба
