ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ГЕРБ, СДС И НА КОМИТЕТА „ГЕН. САВА МУТКУРОВ“ ПОЧЕТОХА вчера паметта на избитите от комунистическата власт българи. В местността Чаира, където е лобното място на жертвите и където се издига паметният черен кръст, отец Асен отслужи заупокойна молитва.
„204 търновци са намерили смъртта си на това място. Всички те са жертви на комунистическия режим. Всички те са били част от българската интелигенция, хора, които са изправили на крака България след войните за национално освобождение и са били създатели на модерната българска държава. Търновски генерали има убити тук, учители, лекари, свещеници. И знаете ли защо са избили свещениците тогава? За да сломят българския дух и вярата в Бог и това е най-тежкият грях, извършен от комунистите тогава. Всички неудобни на тогавашния режим. Тук смъртта си са намерили и много деца“, каза в словото си историкът Емил Вражаков. Който припомни, че един от убитите търновци е производителят на лимонада Пантелей Давидов, чийто 15-годишен син по-късно е обесен заради саботаж.
На 1 февруари 1945 г., няколко дни преди екзекуциите във Велико Търново, по решение на Народния съд са екзекутирани царските регенти, всички министри от две български правителства, 126 народни представители и много офицери. Издадени са 2730 смъртни присъди в противоречие с действащите закони, Търновската Конституция и Наказателния кодекс. Убийствата стават средство за отстраняване на политически конкуренти или са плод на лично-битови вражди. За да имат основание за извършеното, комунистите представят властта преди 9 септември 1944 г. като „фашистка”, но категорично мнение на всички учени е, че в България фашистко управление не се установява. Липсва основният елемент – фашистка партия, която да се слее с държавата. Фашизоидните организации са били държани встрани от властта и са маргинализирани дори след като България сключва съюз с Германия през 1941 г. Преди 9 септември 1944 г. в България няма тоталитарна фашистка система, разказва още историята.
„Аз тук съм пораснал, на това поле, което днес всички знаят като парк „Дружба“, някога ритахме топка. Тук, докъм 57 – 58 г. бяха старите гробища. Тук помня един красив руски параклис и гробницата на Багрилов, но ги събориха тях после. И помня един мъж без ръце, когото ние, хлапетата от махалата, знаехме като лошия човек. Вярвахме, че той избива хората, после пораснахме и разбрахме, че той само ги е изкарвал, други са вършили зверствата. Но провидението си каза думата и той си отряза ръцете с тази резачка за дърва, която в нас предизвикваше огромен интерес“, разказва историкът и нумизмат проф. Константин Дочев. И не крие, че все още очаква покаяние от партията столетница. „Не е нужно да се съдим един друг, няма нужда от злоба и заклеймяване, но си мисля, че БСП, които отчитат 100-годишна история, могат да се покаят. Покаянието е велико дело“, споделя още професорът.
В официалния Ден за почит към жертвите на комунизма великотърновци сведоха глави пред паметта на своите съграждани, избити след 9 септември 1944 г. Официалните лица поднесоха венци, а наследниците на тези, които са намерили смъртта си на Чаира, оставиха кокичета и минзухари.
„В това е смисълът – да помним. А грозните моменти от историята трябва да се помнят, за да не повтаряме грешките си“, категоричен е Емил Вражаков.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Източник: Вестник Борба
