27-гoдишният Николай Анчев бе затиснат по време на работа
ТЪРНОВСКА ФИРМА Е ОСЪДЕНА ДА ПЛАТИ НА ПОЧЕРНЕН БАЩА БЛИЗО 75 000 ЛЕВА БЕЗ ЛИХВИТЕ заради смъртта на сина му. 27-годишният търновец загина при трудова злополука по време на почистване на силози в Полски Тръмбеш на мощния производител на олио „Олива”. Трагичният инцидент стана на 12 октомври 2018 г. Тогава Николай Анчев пропадна в 50-метровото съоръжение за съхранение на зърно и бе затиснат в него, след което издъхна на място. Драмата нашумя преди повече от две години и после затихна, както обикновено това се случва у нас.
ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОБАЧЕ Е признал част от колосален иск срещу търновската фирма, в която е работил 27-годишният търновец. Делото е заведено от бащата и брата на загиналия при трудовата злополука в Полски Тръмбеш. Исковете за над 200 000 лева са заради нелепата смърт на Никoлaй. На първата съдебна инстанция е призната само част от претенцията.
ПРЕДИ ЗАВЕЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ДЕЛО ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неимуществени вреди срещу работодателя прокуратурата е извършила разследване на случая. Търновското дружество в крайна сметка е глобено по административен ред. В началото глобата е била 1500 лева, но в крайна сметка е останала 100 лева. По време на двегодишната сага застрахователната компания е платила на близките на загиналия млад работник 21 400 лева обезщетение заради застраховка „Трудова злополука”. Дори до този съдебен финал обаче нямаше да се стигне, ако инцидентът не е бил признат за трудова злополука от Инспекцията по труда на база трудов договор, какъвто Николай Анчев е имал с търновската фирма.
ДРАМАТА СТАВА ПО ОБЯД
НИКОЛАЙ И НЕГОВИ КОЛЕГИ ОТ В. ТЪРНОВО ОТИВАТ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ВЪВ ФАТАЛНИЯ ДЕН да почистват отлаганията от зърно в силозите на „Олива”. Гигантът има сключен договор за това с търновското дружество. Прoцeдурaтa е eжeгoднa cлeд прибирaнeтo нa рeкoлтaтa. Aнчeв е cпуcнaт в eдин oт cилoзитe, нo дoкaтo cъбaрял oтлaгaниятa, чacт oт тях ce cрутили върху нeгo, въжeтaтa ce cкъcaли и тoй пaднaл. Зa злa учacт, силозът e бил прaзeн – липcвaщoтo зърнo нa дънoтo e мoжeлo дa oмeкoти удaрa и дa прeдoтврaти фaтaлнaтa злoпoлукa, която става около 12,30 часа.
Николай почиствал клетка тип „звезда” N 5, налепите от стените се свличат и го затрупват. Вследствие на инцидента той получава механична асфикция и загива от задушаване. Месец по-късно инцидентът е приет за трудова злополука.
БАЩАТА И БРАТЪТ ЗАВЕЖДАТ ДЕЛОТО СРЕЩУ РАБОТОДАТЕЛЯ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА. Те сочат в исковата си молба, че са допуснати редица нарушения, които са довели до трагичния инцидент. Двамата разказват, че изключително тежко преживяват загубата на син и брат. С определение на съда от 22.10.2020 година е допуснато изменение на предявените искове относно техните размери. Бащата М. И. А. предявява иск от 175 000 лева, а братът И. М. А. сумата в размер на 40 000 лева. Юристите на работодателя възразяват на исковете – бащата и синът не били наследници, а загиналият издъхнал заради груба небрежност, развили теза те. Освен това застрахователят вече бил платил на бащата 21 420 лева. Тези пари стигали и фирмата нямала вина. А и наказателното преследване срещу нея било приключило само… с глоба.
Магистратите от Великотърновския районен съд обаче започват съдебно следствие, което приключва едва преди няколко дни. Решението в полза на бащата не е окончателно и подлежи на обжалване.
ПО ДЕЛОТО СА РАЗПИТВАНИ КУП СВИДЕТЕЛИ, КОИТО ОСНОВНО СА КОЛЕГИ НА НИКОЛАЙ И БЛИЗКИ НА СЕМЕЙСТВОТО. Колегите от работата си спомнят, че сутринта във фаталния ден тръгнали с бус от В. Търново за П. Тръмбеш. Шефът им казал каква ще е работата за деня, като трябвало да чистят силозите на завода в Полски Тръмбеш. Той ги обучавал да внимават, за да не станат инциденти. Когато стигнали, им направили инструктаж и от завод „Олива” и се подписали в една книга. Четиримата работници се качили на последния етаж, където са силозите. Към 11 часа Николай и един от колегите му слезли в отделни силози, а другите двама били горе да ги чакат. Николай бил спуснат с нужните съоръжения, а въжетата били алпинистки. Чистачите на силозите престоявали по около половин час и после колегите им ги вадели на повърхността. Николай обаче така и не излязъл, защото пропаднал и бил затиснат. В един момент се вдигнала някаква пушилка отдолу и той изчезнал. Викнал „Вадете ме!“, а после отдолу излязъл пушек и пепел. След това била извикана пожарната, която доста трудно извадила тялото на младия мъж от шахтата.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ОТКРИВА ОПАСНО ОБОРУДВАНЕ
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая работещите не са имали квалификация да извършват работа с въжен достъп, не са оборудвани с предпазен колан, отговарящ на изискванията, и не са били закрепени към обезопасяващото въже поради липсата на такова, а загиналият е използвал спортна седалка, която не отговаря на съответните изисквания, а съоръжението било силно износено и дори нямало обезопасяващо въже. Вещото лице посочва още куп нередности в опасната работа, която Николай и другите от екипа са извършвали, и обяснява нарушенията детайлно в седем точки.
При изготвяне на заключението експертът установява още, че при снимките, които са направени при трагедията, телферът не е заснет, а той бил ключов елемент към системата за достъп до силоза. Посочва, че първопричината за инцидента е липсата на подходящи квалификации и обучени хора както на преките изпълнители, така и на техния ръководител – този, който организира работния процес. Използваният телфер бил с дължина на въжето 18 метра, а силозът е дълбок около 40 метра. Това е налагало въжето да бъде удължавано с друго въже, което осигурявало връзка между края на телферното въже и работещия.
„… В случая основните причини за настъпване на злополуката са именно обстоятелствата, че на загиналия не е било проведено специализирано и адекватно обучение за този вид работа, не са били осигурени две отделни линии – работна и осигурителна, последната от които да следва свободно работника, не са били осигурени самостоятелни предпазни средства за изкачване, а е използван телфер, който сам по себе си също е бил компрометиран, като наред с това обаче работникът се е откачил сам, макар и за да успее да изпълни работата си. Именно това негово поведение има пряко отношение към настъпилия резултат, респективно – имал е ясна представа, че откачането му от въжетата го поставя в неоправдан риск за живота му, т.е. не е проявил елементарна житейска съобразителност”, констатира в решението си Районният съд във В. Търново. 20% от трагедията се дължат на самонадеяното поведение на загиналия.
Въпреки това обаче, ако работодателят е бил предприел необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – адекватно обучение, две отделни линии – работна и същинска осигурителна, самостоятелни предпазни средства за изкачване, на работника не би му се наложило да се откачи, за да извърши работата си, и до злополуката не би се стигнало, констатират още магистратите.
СЪДЪТ ОТХВЪРЛЯ ИСКА ОТ 30 000 ЛЕВА НА БРАТА НА ЗАГИНАЛИЯ поради липса на правен интерес, но присъжда сериозната сума от 75 000 лева за бащата, като има предвид и вече получените 21 400 лева от застрахователя. Фирмата работодател от В. Търново е осъдена да плати над 5000 лева за адвокатски хонорар и съдебни разноски.
Нели СУКОВА
Сн. Фейсбук
Източник: Вестник Борба
