Петима бяха осъдени само за вещно укривателство на 500 монети, кражбата си остава неразкрита и до днес
НА 2 ФЕВРУАРИ 2006 Г. БЕ УСТАНОВЕН ЕДИН ОТ НАЙ-КРУПНИТЕ ОБИРИ НА музейни експонати у нас. Служителите и охраната на Регионалния исторически музей във Велико Търново установяват огромно количество липси на редки монети и находки от проучвания в църквите на Арбанаси. Става дума за 11 169 монети и банкноти на стойност 1 395 915 долара, или 2 201 914 лева, и 385 предмета. Оценката е на експерти и е направена на 5 юни 2006 г. От проучвания в Арбанаси липсват 3 пръстена печати, 38 сребърни и три пръстена с геми и емайл, 12 сребърни обеци, наушници от сребро с позлата, три сребърни кръста, 160 сребърни монети и други. Общата стойност на тези антики е 25 000 долара.
Освен тях от трезора на музея е изнесено и огромното количество монети от нумизматичния фонд – български средновековни, римски от времето на Филип Македонски и Александър Македонски – общо 68 броя на стойност 165 000 долара. В трезорите е имало още византийски, турски, западноевропейски модерни монети, колекция „Д-р Петър Аладжов” от 79 монети, сред които сребърна персийска сикла за 4000 долара, печат на Теодор Ласкарис, медальон, банкноти, елинистични бронзови и сребърни монети. Изнесени са и 3000 сребърни римски денари, намерени край Павликени. Колективни находки от Никополис ад Иструм, Камен, Димча, Долна Оряховица и Владислав също липсват.
Списъкът е доста дълъг, а „хубавото” за музейните специалисти е, че откраднатите предмети са документирани, една част от тях са публикувани и така информацията за науката не е загубена.
”Всяка една от тези монети срува 2000 евро и са били основните парични единици в античността, но не могат да бъдат пласирани у нас. Търновският нумизматичен фонд е в първата петица у нас и в него има 32 906 монети…“, обясняват тогава археолозите. Според тях, преди да стигнеш до трезора, минаваш през нещо като импровизиран лабиринт, в който не можеш да се ориентираш,а ко не знаеш точния път. Последната инвентаризация е била в края на 2005 г. и тогава не е липсвало нищо. До момента нищо от откраднатото съкровище не се е появило или поне няма данни за това, казва сегашният директор на РИМ д-р Иван Църов.
ОБИРЪТ Е ДЪРЗЪК И ОРГАНИЗИРАН
КАТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДРЪЗКА И ПРЕДВАРИТЕЛНО ОБМИСЛЕНА ОПРЕДЕЛЯ КРАЖБАТА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ следващия ден тогавашният директор на РДВР полк. Милен Манолов. Той назначава специална работна група за разследването, а всеки служител на вътрешните е запознат със списъка на изнесените съкровища. Установено е, че в трезора на РИМ не е влизано от 6 януари до 2 февруари. На 2 февруари 2006 г. там отключват пазителката Иваничка Инкова и отговорникът за фонд “Нумизматика” Стоян Михайлов. Виждат 5 разбити метални каси с електрическа дрелка и липсващи монети. Едва през март полицията установява чрез СРС (специални разузнавателни средства) няколко лица, които са влизали с подбран или подправен ключ.
Още на 3 февруари 2006 г. в старата столица идват специалисти от МВР, които се занимават с трафика на културно-исторически ценности. От културното министерство се иска пълна финансова ревизия на търновския музей. Зам.-министър на МВР тогава е Камен Пенков, който също е във Велико Търново. “Обирът в музея е изключително дръзко престъпление, което в никакъв случай не е минало без любезното съдействие на хора отвътре. Почеркът показва, че е действано съвсем целенасочено и избирателно. Хората са имали предварителна информация и са знаели какво търсят и какво точно искат. Силно се надявам задигнатото да не е извън страната. Имам мнение относно факта, че музеят се охранява от частна фирма, но не искам да го казвам, защото влязох в МВР като шеф на частна охранителна фирма, което не е тайна…”, казва тогава той и допълва, че охраната от местна фирма на музей не е редна.
ВЪПРЕКИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ СОД 96 общински обекта във Велико Търново са поверени на частна фирма. Още през есента на 2004 година Община Велико Търново обявява търг по Закона за обществените поръчки на стойност 50 000 лева за охрана на 96 общински обекта – хранилища, музеи, детски градини, обекти в Арбанаси. Тогава на конкурса се явява РДВР (днес ОДМВР) и частна фирма. Впоследствие фирма “Велттед секюрити” печели заради по-ниската цена за охрана в сравнение с тази на полицията.
В ОБРАНИЯ МУЗЕЙ ЧАСТНАТА ФИРМА РАЗПОЛАГА НЯКОЛКО ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ С 34 ДАТЧИКА, но без видеокамери и жива охрана. Нито един от датчиците не е засякъл движение по време на обира, когато и да е станал той. От полицията изземват всички записи от охранителната фирма за проверка. Оказва се обаче, че “Велттед секюрити” не е била уведомена нито че в музея има трезор, нито пък какво има в него. И до ден днешен охраната се изпълнява от същото дружество, но вече музеят си има и своя жива охрана.
БЛИЗО 50 ЗАПОДОЗРЕНИ, ВСИЧКИ СЛУЖБИ СА ВДИГНАТИ НАКРАК
КРЪГЪТ ОТ ЗАПОДОЗРЕНИ ЗА ОБИРА е установен още в деня, когато става известна кражбата. Подозират се между 30 и 50 души, почти целият крими контингент в тази сфера. Бързо и спешно са разпитани всички иманяри и колекционери, свързани с пазара на културни паметници и антики. Още преди обира във Велико Търново периодично идва консултантът към Министерството на културата Кирил Христосков (вече покойник), който е в състава на комисията по последната инвентаризация. Включен е и в разследването.
По същото време ври и кипи и в Общинския съвет във В. Търново. Кметът д-р Румен Рашев и директорът на музея доц. Христо Харитонов са под пара. Една от заповедите на градоначалника касае именно последната инвентаризация. Тя е подписана на 14 февруари 2006 г. след консултация със зам.-министъра на културата Иван Токаджиев. Според информацията, предоставена на съветниците на сесия тогава, самата проверка е започнала два дни по-рано и трябвало да приключи на 25 февруари.
Представители на културното министерство и Общината, специалисти от БАН – общо 13 експерти, трябва да преброят всички налични монети в нумизматичния фонд. Председател на комисията е Тодор Чобанов от Министерството на културата. “Контрола по моята заповед осъществявам лично”, казва кметът.
“В момента са взети допълнителни мерки, като са сменени бравите на металните врати, потърсена е помощ на специалисти за ремонт на касите, подсилена е охраната с охранител от музея. Директорът на музея е отправил предложение до фирма “АПАН” ООД – София, за изготвяне на идейно задание за охранителни системи. Същата фирма е направила проекти за охрана на резиденция “Бояна”, национален исторически музей – София, криптата на храм-паметник “Александър Невски”, Националната художествена галерия, както и няколко банки в София”, пише още в информацията си Рашев.
Според последната ревизия на музея, която е била през 2005 г., във фондовете “Праистория”, “Средновековие” и “Нумизматика” цялостни инвентаризации за периода 2001 – 2005 г. не са правени. Пак според този последен одит кметът Рашев е променил трудовия договор на Христо Харитонов, като го е преназначил от зам.-директор в директор, без да проведе конкурс. Това е станало с допълнително споразумение от 7 ноември 2000 г. към основен трудов договор от 18 юни 1996 г. Така градоначалникът е назначил Харитонов до провеждане на конкурс, какъвто е проведен доста след обира, после е анулиран и от 2007 г. директор на РИМ е Иван Църов.
БАНДАТА НА ЧЕРНИЯ АРЕСТУВАНА, ИМАЛИ ТЕХНИКА ЗА 100 000 ЕВРО, ГОТВЕЛИ СЕ ДА ОБЕРАТ И 3 БАНКИ
В началото на юни 2006 г. при мащабна операция на МВР са задържани 41-годишният Мариян Райков – Черния, който минава за шеф на групата, бившият полицай Николай Николов – Мънкащия (42 г.) от Правда, търновският радиолюбител Светлозар Марков (40 г.), който е собственик на разблокиращата техника, ползвана за обира, и Емил Георгиев (37 г.) от Силистра.
Групата е ползвала техника за над 100 000 евро. С нея са били заглушавани честотите на СОТ и е имало възможност да се отварят дистанционно врати и сейфове, установява разследването. В двата иззети лаптопа на заподозрените са открити 16 файла с данни за планирани обири на три търновски банки, два магазина и една фирма. След арестите се съобщава, че са намерени около 700 монети и около 300 предмета от арбанашките църкви. Дни наред обаче се мълчи за подробности и плъзват отново всякакви слухове и абсурдни версии.
ЦЯЛОТО РАЗСЛЕДВАНЕ БЕ СЪПРОВОДЕНО С МНОГО И НАЙ-РАЗЛИЧНИ ВЕРСИИ. Една от най-сензационните бе, че музейното съкровище е било подменено с копия, а крадците също били измамени. Оригиналите пък били уж изнесени зад граница. Експерти обаче отричат това и заявяват, че монетите са били автентични. Освен четиримата арестувани и оставени от съда зад решетките бяха задържани и други лица, за които после се оказа, че нямат нищо общо с обира. Журналисти не бяха допускани по време да делата за мерките за неотклонение, а задържаните бяха водени в залите с качулки. По това време стана известно също, че радиолюбителят Марков им лиценз за тази дейност от 2000 година. Скандална бе и непотвърдената версия – Мариян Черния знаел месеци преди ареста му, че полицията го дебне, заради изтичане на информация от службите.
ОТКРИВАНЕТО НА МАЛКА ЧАСТ ОТ МОНЕТИТЕ СТАВА В ТАЙНИК В СИЛИСТРА
Търсеният, преди да бъде арестуван, Емил Георгиев посочил къде са 450 от монетите в Силистра. По време на разследването полицията издирва двама Емиловци – един от Силистра и един от Долна Липница. Те са съименници и с данни за съпричастност към обира. Полицията установява, че двамата се познават, и прави очна ставка.
Тогава се оказва, че Емил Георгиев от Силистра и бившият полицай Николай Николов от Правда са роднини. Първите 18 монети от обира са намерени у свидетеля Ерхан, който ги купил от Георгиев за по 100 лева бройката. Тогава има версия, че голямата част от откраднатото съкровище се крие край манастир около Велико Търново, но до тази разработка така и не се стига.
По това време все още с постоянни мерки за задържане под стража са четирима – Мариян Черния, Светлозар Марков, Емил Георгиев и Николай Николов. Няколко дни в килия престоява Иво Димов от Силистра, който е объркан с Ивайло Динев от същия град, който се предава сам във В. Търново и след разпит е пуснат. Заедно с него за кратко е арестуван в Димитровград и Марин Маринов на влизане в страната.
След това Емил Георгиев е пуснат срещу 2500 лв. гаранция от прокуратурата, защото силистренецът получил психично заболяване. Така заподозрените зад решетките остават трима – Мариян Райков, Светлозар Марков и Николай Николов. Тримата били организирана група, а Емил попаднал случайно и участвал само в пласирането на намерените монети, казва тогава обвинението. Срещу него все пак остават две обвинения, свързани с иманярство. Срещу тримата в ареста има обвинение за организирана престъпна група.
Нели СУКОВА
Как свършва процесът срещу групата, четете в следващия брой.
Източник: Вестник Борба
