Най-старото великотърновско читалище има 426 старинни издания, най-древното е от 1588 г.
КОЛЕДНИ НАРИЧАНИЯ, ВЯРВАНИЯ И НОВОГОДИШНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ И БЛАГОСЛОВИИ ОТКРИХА В СТАРОПЕЧАТНИ КНИГИ И СПИСАНИЯ двете библиотекарки в читалище „Надежда 1869“ Ивелина Митева и Бисера Дживдерова. Всички тези книги са част от фонда на най-старото великотърновско читалище и представляват голяма част от неговото богатство.
„Докато разглеждахме книгите, и най-вече списанията, забелязахме, че в първия брой, в началото на всяка година тези издания са започвали с приветствия към читателите си. Явно традицията е доста по-стара отколкото си мислим, защото такива текстове има и в сп. „Зорница“, което е било евангелско, и в сп. „Летоструй“, а те са на по сто години“, разказва Ивелина Митева.
В списвания от Петко Славейков „Нова мода календар“ от 1857 г. тя и колежката й се натъкнали на текст на народна песен или стихотворение – това не е съвсем ясно, защото ноти няма. „Обаче със сигурност е коледарско наричане, което личи в думите на стихотворението“, допълва още Ивелина Митева.
В списание „Летоструй“ двете дами разчели обяснение как трябва да бъдат организирани различните човешки дейности през декември, за да могат хората да посрещнат Новата година. Списанието казва и какви селскостопански дейности следва да бъдат свършени в последния месец, за да бъдат подготвени всяка къща и всяка фамилия за новата аграрна година.
„Може би един от най-интересните текстове, който ни привлече вниманието, е в „Книжен имот“, списание от 1872 г., списвано от Живкин. Книжката, първа за годината, започва с приказка за Честита Нова година. Като художествен текст приказката не е с особена стойност, но като съдържание е чудесна. В нея е описано доброто, според тогавашните представи на обществото, поведение на едно дете. Как то да поднесе поздравленията си към различни групи хора, как да разговаря с родителите си и с възрастните хора въобще“, разказва Ивелина. И допълва, че приказката е направена под формата на диалог между баща и син, в който много ясно е казано не само как децата трябва да се държат към родителите си, но и как родителите да се отнасят почтително и с уважение към децата си. В тази приказка е описана и историята на Колелото на живота, поднесена като разказ на бащата към неговия син.
СРЕД ИНТЕРЕСНИТЕ НАХОДКИ НА БИСЕРА И ИВЕЛИНА Е И ЕДНА КНИГА, КОЯТО НЕ Е СТАРОПЕЧАТНА, ИЗДАДЕНА Е ПРЕЗ 1887 Г., но е част от богатото хранилище на библиотеката. Книгата се нарича „Баба Яга, или сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско“. Списвана е от Петър Любенов и в нея е описана много подробно подготовката за Бъдни вечер и Рождество Христово, дадени са и коледарски благословии. „Оттук вероятно познаваме обичаите, които и ние спазваме – как протичат Бъдни вечер и Рождественската вечеря, как са облечени хората, как се събират за тези празници, какви и колко са ястията на масата. Всъщност тези две вечери са времето, в което хората са влизали в сакралното и в магичното пространство и за тях е било важно обредът да се изпълнява точно. Защото от това зависи как ще се завърти новият календарен цикъл“, разказва г-жа Митева. Затова всяка добра стопанка е трябвало да се грижи за децата си, да си гледа къщата, да помага на мъжа си, но… и да е осигурила на трапезата вино, ракия и оцет, колкото й трябва – ни повече, ни по-малко.
Ивелина Митева и Бисера Дживдерова са се натъкнали и на книга с благопожелания и наздравици за различни поводи. Има такива за всички големи християнски празници – Васильовден, Благовещение, Игнажден, има и за светци – за свети Мина, свети Йоан Златоуст, за Йоан Кръстител и т.н. След благопожеланията и наздравиците има и едно за Игнажден и то гласи: „Свети Игнат, света Бъдник, и Божу свето Рождество да ни прости тежки грехове, че сме грешили на Исуса Риста“.
За съжаление, доста от текстовете в тази периодика са без автори. Същото важи и за старопечатните книги. Явно хората не са изпитвали нужда да се назовават като автори или са спазвали средновековното правило за анонимност“, споделя Ивелина Митева.
426 КНИГИ НАБРОЯВА СТАРОПЕЧАТНИЯТ ФОНД НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА 1869“. Най-старата е „Служебен миней“, отпечатан във Венеция през 1588 г. Книгата е пълна с религиозни текстове на гръцки език, представяни по различни поводи и празници във връзка с месеците в календара. Не е ясно как е попаднала в читалище „Надежда“, признава Ивелина Митева и допълва, че така е с голяма част от старопечатните книги на читалището. „В много от тях по страниците има надписи, подписи, бележки, но ние няма как да разберем дали тези писмени следи са оставени от първия собственик, или са от следващите хора, през чиито ръце са преминавали книгите“, обяснява г-жа Митева.
Фондът е оформен в три големи колекции и първата е озаглавена „Българското образование до Възраждането“. Съдържа 78 книги и е най-голямата от трите колекции. Това са учебници и помагала, които са били използвани в българското училища през Възраждането. Тази колекция е цифровизирана по проект към национален фонд „Култура“ с помощта на дигиталния център на РБ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Благодарение на това, всички тези книги вече са достъпни през сървъра на „Дигитална културна съкровищница „Север +“, в който има отделно пространство за читалище „Надежда“. До този сървър може да се стигне и през сайта на търновското читалище. „Книгите са достъпни и напълно безплатни за всички, които са любопитни да ги видят. Копията, които колегите от библиотеката са направили, са толкова добри, че могат да се видят дори порите върху хартията. Вижда се и цветът на мастилото от различните надписи“, обяснява Ивелина Митева и уточнява, че на този етап особен интерес към колекцията има от страна на психолозите, които изследват влиянието на книгите върху децата, проучват отношението на четящите деца от онова време и въобще на потребителската група на читателите отпреди век и повече.
Втората колекция е наречена „Книжни съкровища на духа“ и съдържа 47 книги с религиозна тематика и на различни езици. Дигитализирани до момента са три – „Служебен миней“, „Слова на Йоан Златоуст“ и „Октоих“. Читалището съхранява и периодика и това е третата колекция в старопечатния фонд, която също предстои да бъде дигитализирана.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Източник: Вестник Борба
