Над 300 великотърновци и жители на региона са зверски убити от народната власт

Навършват се 79 години от издаване на смъртните присъди на Народния съд, заседавал във Велико Търново
Тази година се навършват 79 години от произнасянето на присъдите на Пети състав на Плевенския народен съд, заседавал във Велико Търново и региона. Стотици видни личности – лекари, адвокати, учители, свещеници, банкери, индустриалци, както и обикновени граждани, намират смъртта си, заклеймени от народната власт и пратени на смърт от т.нар . Народен съд, посочва Венелин Иванов, председател на Комитет „Ген. Сава Муткуров”. Иванов е един от радетелите да бъде възродена паметта за невинно избитите жители на старата столица, част от които са представлявали най-будната и напредничава част от обществото.
През февруари и март 1945 година са издадени и изпълнени присъдите на съставите на Плевенския народен съд, заседавали във Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево и Дряново, припомня Иванов.

Смъртните присъди са изпълнявани в района на старото гробище във Велико Търново – сега парк „Дружба”. Все още има очевидци, които разказват, че виковете на жертвите и изстрелите са огласяли града чак до Картала. За мястото на зверството днес напомня само един черен метален кръст. Основанията за присъдите са, че осъдените са преследвали или подпомагали преследването на „народните борци”. Петте състава издават общо седем присъди, като три от тях са на Народния съд в Горна Оряховица.

Първата произнесена присъда е именно на съда в Горна Оряховица на 11 февруари 1945 година, следват присъдите в Дряново на 24 февруари и във Велико Търново на 26.02. Втората и третата присъда на Горнооряховския съд са от 2 и 5 март. Съставът в Габрово се произнася на 10 март, а последна е тази от Севлиево 27 март.

Равносметката – на смърт са осъдени общо 244 души, а реално изпълнените смъртни присъди са 165. Това е така, защото много от осъдените вече са били убити в дните след 9 септември 1944 г., уточнява Венелин Иванов. Такъв е случаят със свещеник Рафаил Раев и аптекаря Васко Николов Василев, които са измъчвани и убити по особено жесток начин на 11 септември 1944 г.

Към момента има основателни предположения, че само един неприсъствено осъден на смърт е успял да се спаси. Това е полковник Богдан Велизаров – началник на Търновския гарнизон. Освен от разкази на съвременници, за това дават основания и спомените на бившия заместник-директор на ЦРУ Ричард Столц. В тях той споменава, че е имал за преподавател във военната езикова школа в Монтерей българина полковник Велизаров. Изследователи на събитията свързват това име именно с висшия търновски военен. Има много жители на града и региона, убити без съд и присъда, такава не е издавана и след смъртта им, посочва Венелин Иванов. Такъв е случаят с първия президент на Ротари клуб – Велико Търново Георги Георгиев.

С всички тези данни и примери, може да се твърди, че зверски убитите от народната власт жители на Велико Търново и региона са над 300, казва Иванов.
Наши съграждани стават жертва на убийства или на изпълнени смъртни присъди и на различни места в страната. Регентът генерал Никола Михов и о.з. ген. Рашко Атанасов са екзекутирани на 1 февруари 1945 г. в София, а ген. Атанас Стефанов е убит на 12 септември 1944 г. в Луковит. Бившият кмет на Велико Търново и Скопски областен управител Димитър Раев пък е предаден от народната власт на Македонския революционен съд и също е убит. Д-р Фьодор Трейман – основателят на белодробната болница, е предаден и ликвидиран от НКВД. Стотици мъже и жени лежат по затворите, а хиляди са подложени десетилетия наред на различни репресии – отнемане на имущество, принудително включване в ТКЗС, лишаване от право на образование и т.н. Години наред оцелелите и техните семейства са разработвани от Държавна сигурност и често са въдворявани в лагери, какъвто е случаят с ген. Никола Недев и кмета Тодор Фъртунов, допълва още Венелин Иванов. Вечна памет за жертвите и Бог да ги прости!