ПОРТРЕТИТЕ НА ДВАМА ГОЛЕМИ ДАРИТЕЛИ И БЛАГОДЕТЕЛИ НА УЧИЛИЩЕТО В ПОЛИКРАИЩЕ АНГЕЛИНА ХАДЖИ ТРИФОН ТОДОРАНОВА И ХАДЖИ ТРИФОН ТОДОРАНОВ БЯХА ВЪЗСТАНОВЕНИ И ПОСТАВЕНИ НА „СТЕНАТА НА ЧЕСТТА“. До тях предстои да бъдат подредени още портретите на други заслужили личности, допринесли за развитието на селото и на България. Имената им са записани и в „Златната книга на дарителите на народната просвета“, която екипът на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ учреди в началото на тази учебна година.
„По този начин почитаме историята не само на училището, но и на Поликраище, където през 1846 г. по данни в Сръбските държавни архиви в Белград всички момчета са ходили на училище. Далеч преди възстановяването на българската държава дори и момичетата са получавали образование. Преди Освобождението тук е отворен и първият прогимназиален клас“, разказва проф. Георги Георгиев, който заедно със сестра си д-р Марияна Георгиева написа историята на селото.
И според нея през 1878 г. учениците станали толкова много, че скоро след Освобождението се наложило училищният слуга да носи вода от близките чешми и да пълни качета с нея, от които децата да пият. Защото сградата, както и цялото село, нямали водопровод. Пълненето на качетата на място в дола при чешмите било по-лесно, но прекарването и разтоварването им до училището никак не било проста работа. За по-удобното наливане и прекарване на водата ползвали и кладенци. Качетата били поставяни до входа на училищната сграда, за да бъде водата достъпна за всички. Но тя замръзвала през зимата и това било опасно за децата, затова Педагогическият съвет се видял принуден да обърне специално внимание на проблема. Учителите предложили на кмета на община Поликраище да разпореди да се направят качета за всяко отделение. Освен това било решено през зимата качетата да се внасят до печките в учебните стаи, за имат децата прясна вода за пиене и тя да не е ледена.
Децата спазвали правилата и почти 20 години нямало произшествия. Обаче едно дете – Трифон Тодоранов, въпреки всичко се разболяло. Пневмонията го съборила и лекарите не успели да го спасят. Тогава дядо му хаджи Трифон Тодоранов се заклел да направи всичко възможно никога повече да не се случва такова нещастие. Заедно със съпругата си Ангелина хаджи Трифон Тодоранова решили да направят дарение за изграждането на водопровод до училището и чешма в двора. За целта те даряват 300 000 златни унгарски крони на училището.
Избухналата война и несигурното време спрели изпълнението на идеята. Ангелина Хаджи Трифон Тодоранова умира, преди да види чешмата. Обезценяването на парите през 1918 г. стопила сумата до 10 000 австрийски крони, но и тази сума била толкова голяма, че само лихвите от нея били достатъчни за водопровод. Въпреки това местната власт не дала ход на проекта и водопроводът станал факт чак през 1925 г. – същата година, в която умира х. Трифон Тодоранов, разказва още проф. Георгиев и припомня, че през лятото на миналата година на общо събрание в Поликраище беше учредена награда за дарителство на имената на Ангелина хаджи Трифон Тодоранова и хаджи Трифон Тодоранов.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Вестник Борба
