Малцина знаят, че изграждането на националната ни статистика се свързва с имената на бележитите търновци Михаил Сарафов и Тодор Иванчов. За повечето специалисти роденият през 1854 година Михаил Сарафов се вписва достойно в историята ни предимно като деец на националноосвободителното движение и като утвърден държавник след Освобождението, оглавявал министерството на народното просвещение (1880-1881 г.), на финансите (1884, 1902-1903 г.) и на вътрешните работи (1901-1902 г.), успешен дипломатически представител във Виена (1904-1909 г.) и пълномощен министър в Цариград (1909-1912 г.), представител на българското правителство в Солун (1913 г.).
Малко известен обаче е фактът, че Михаил Сарафов има неоценим принос в изграждането на държавната ни статистика. Той е първият началник на създаденото по идея на Петко Каравелов Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (21 януари 1880 г.). Под негово ръководство се осъществява първото преброяване на населението в Княжество България и Източна Румелия към 31 декември 1880 година. Резултатите обаче в Източна Румелия се считат за неуспешни, поради което акцията се повтаря през 1884 година. Михаил Сарафов се наема с нелеката задача да реорганизира статистическото отделение в самостоятелно звено под името статистическо бюро, което оглавява успешно през 1881-1883 година. Не по-малък е приносът му в обнародването на първите у нас научни разработки по отделни проблеми на статистиката, както и съставяне публикациите на статистическото бюро до 1884 година.
Великотърновецът Тодор Иванчов е държавник и политик, оставил трайни, но противоречиви следи в новата ни история. Издигнал се от министър на просвещението (1886-1887 г.) до два пъти премиер през периода 1899-1901 година, той се увенчава с печалната слава на държавник, възстановил натуралния десятък от зърнените храни, ограничил свободата на печата и замесил името си в шумна афера за нанесени държавни щети. Докато тези “подвизи” бележат дъното в кариерата на Тодор Иванчов, то дейността му като директор на статистическото бюро (1887 г.) му отвоюва обществен престиж. За краткия период, през който оглавява бюрото, нашият съгражданин съумява да допринесе за успешното организиране и развитие на статистическата служба в България.
ЛЮБОПИТНО:
* Статистическите данни сочат, че през периода 1881 – 1910 година броят на жителите на града се променя незначително. По-чувствителното му увеличение през 1887 – 1892 година се дължи на квартируващите 2 Искърски, 18 Етърски и 19 резервен полкове, чиито състав при преброяването се включва в числото на търновските жители.
В края на XIX и началото на XX век във Велико Търново живее главно българско население. Родените през 1900 година в града жители са 8009, а останалите 4656 поемат първата си глътка въздух в други селища на Княжеството, в Турция, както и в други държави. През същата година с българско самосъзнание са 12 346 жители, с турско – 179 и с друго – само 122 души. От общо 12 665 души български език използват 11 628 жители, а турски – 748. Източноправославните жители са 11 695, останалите 970 души са католици, протестанти, армено-григорианци, мохамедани и изповядващи други религии. Грамотните българи са 7121, а неграмотните- 4507 души срещу съответно 68 грамотни и 680 неграмотни турци. Най- голяма е заетостта на работещите в областта на индустрията (производство на текстил, дърводелство, металургия и др.) – 3691 души, само 26 жители се трудят в мини и кариери. Местната администрация наброява 524 души. Лекарите, учителите, духовниците и заетите в правосъдната система са 1290. От собствени приходи живеят едва 657 старостоличани, а с домашна работа са ангажирани 737 души.
Тодорка НЕДЕВА
Регионален исторически музей – Велико Търново
Източник: Вестник Борба
