Георги Георгиев носи името на дядо си, наследил е професията на баща си и след миг на размисъл признава, че явно е орисан да бъде офицер. За него 6 май е и професионален празник, и имен ден. Тази година ще се наслади на живо и на военния парад, който заради социалната изолация се премести от София във Велико Търново.
ТОЙ ПОЗНАВА ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА И ЗНАЕ ТАЙНИТЕ НА МИРА, МОЖЕ ДА СЕ БИЕ СЪС ЗМЕЙОВЕ, ИЗУЧИЛ Е ТЪНКОСТИТЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, има право да говори по радиото, слуша метъл, може да меси хляб, да подрежда красиво масата за хранене и да прави наука. Освен това свири на китара и на йоника. Обича правилата на армията, обаче е волна душа. Завършил е няколко магистратури, писал е докторантура, вече е доцент. Военен е, но има удивително чувство за хумор. Може би затова полк. Георги Георгиев се чувства добре и в кожата си, и в униформата.
„Баща ми запали огънчето в мен и заради него съм мъж с пагони. Станах курсант през 1987 г. и до днес съм във Военния университет. И вече съм видял две – три от лицата на професията“, разказва полковник Георгиев. Едното опознал, когато започнал да се изкачва в йерархията. Първите стъпки нагоре направил в изумителен колектив в Пета танкова бригада в Казанлък. Другото лице е преподавателската дейност. „А третото…, видях ужаса на тероризма. Откакто съм офицер, имам една командировка зад граница – в САЩ. Само няколко часа преди атентата от 11 септември прелетях близо до Кулите близнаци. И със своите американски колеги съпреживял на живо това, което ние видяхме по телевизора.
Сега полк. Георги Георгиев е директор на института „Научно-изследователска и иновационна дейност“ в НВУ „Васил Левски“. Екипът му работи за научното израстване на академичния състав, пише проектите, в които вузът участва, организира конференции, както и част от издателската дейност. Институтът прави психологическия подбор на курсантите и следи личностното и професионалното им развитие.
„Институтът е основно звено на Военния университет и обединява академичния състав за провеждането на дългосрочна научно-изследователска дейност. Защото науката е процес, същността на който е натрупване на знания. Сложно е, но нашата работа е да подпомагаме образователния процес“, казва полк. Георгиев, който е завършил Езиковата гимназия във Велико Търново, после и НВУ с диплома за танкист строеви. Но не за да строява танковете, а за да бъде командир.
След като получил първата си диплома за магистър, настоящият полковник решил, че малко е чел, затова се записал да учи последователно психология, компютърни системи и технологии и национална сигурност. Сега пред името му има няколко съкращения – д-р на науките, доцент, инженер и полковник. Има позволение от съпругата си да стане професор.
ДВАМАТА С НЕЯ СЕ ЗАПОЗНАЛИ НА ПЛАЦА ВЪВ ВОЕННИЯ УНИВЕРСИТЕТ. Строявали се един до друг, тя в строя на момичетата, той в този на момчетата, но на комсомолско разстояние. „Аз бях един от многото, кой ще ми обърне внимание! Шансът тя да се влюби в мен беше 1 на 3000. Но тогава имаше клубове, олимпиади, занимания и ние попаднахме в отбора за олимпиадата по руски език, където съвсем по български лумна огънят“, разказва полк. Георгиев, когато става дума за любовта на живота му – майор Иванка Георгиева, която отговаря за връзките с обществеността на вуза.
Свалил я, като я завел в ресторанта на Интерхотела, където й показал, че всички сервитьори и музиканти от оркестъра го посрещат като Рокфелер и се въртят на пета около него. Е, измамил я леко, защото тя тогава още не знаела, че преди да стане курсант, Георги е учил за кулинар-сервитьор и е бил на практика в Интерхотела. Но пък сега умее да готви всичко, да меси хляб като истински майстор и се справя с агнето за Гергьовден.
НЯМА КАК ДА СЕ КАЗВАШ ГЕОРГИ И ДА НЕ БЪДЕШ ОФИЦЕР И ВСЕ ПАК ПОЛК. ГЕОРГИЕВ ПРИЗНАВА, че се е лутал, преди да избере професионалния си път. Причината е, че е роден зодия Близнаци и до днес не знае колко точно са близнаците в него, но е сигурен, че всеки си живее със собствено мнение и мания.
Полковникът бил едва в 6 – 7 клас, когато станал страстен радиолюбител. Първо изчел два вагона книги, после взел лиценз и сега може да се намесва в радиоефира съвсем легално. Оттогава му е и страстта да разглобява всичко, до което се докопа. „Един приятел ми каза, че трябва да видя какво има във всеки уред, който си купя, и аз му повярвах. Затова разглобих един радиоапарат да проверя как така говори. Обречен беше този радиоапарат. В гимназията ме обхвана манията по двигателите с вътрешно горене, когато станах офицер, пък компютрите ми станаха мания“, казва полк. Георгиев, който е разфасовал на съставни части и семейния запорожец, придобит с парите от сватбата му с Ваня. За щастие, автомобилът не бил обречен като радиоапарата. „Най-трудно се престраших да разглобя компютъра, когато се наложи да се уча да работя с тази техника. Останах верен на себе си – първо се подготвих теоретично и чак след това си казах: мечка страх, мене – не“, разказва полк. Георгиев и обяснява, че операцията се наложила, защото бил задръстил паметта с музика.
И стига до най-голямата си страст – музиката. Слуша всичко без поп фолк, но е истински фен на метъла. Кумири са му легендите „Скорпионс“, „Дийп пърпъл“, „Юръп“…, които за последните две – три години е имал щастието да види на живо в България. Бил е на концерт на Стинг, слушал е Енрике Иглесиас, Роджър Уотърс от „Пинк флойд“, готик групата „Найт уиш“. Някои от маниите на полковника се превръщат в поредното му образование. Така се случило с психологията. „Да бъдеш добър командир, е въпрос на психология. Всичко можеш да постигнеш, но само с хора. Затова управлението на хора е ключово. Можеш да размахваш тоягата и страхът да е основният мотив, но това е до време. Истинският лидер се грижи за хората си и дава личен пример, а те му вярват, когато знаят, че той познава проблемите им“, казва полк. Георгиев и допълва, че добрият командир притежава и умението да се променя. Защото армията се променя. След 90-те години на миналия век офицерската професия има вече друга мисия, армията – различни задачи. „Всички промени през последните десетилетия направиха нашата професия по-близка до останалите. Това е добре за армията, защото така се възстанови връзката ни с народа. А мистиката – нея винаги ще я има, защото е нужна не толкова на нас, колкото на света извън тези високи каменни огради, които описват територията на вуза“, казва полк. Георгиев.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Вестник Борба
