От съхранените до наши дни писмени сведения, спомени и стари фотографии узнаваме, че в края на XIX и първите десетилетия на XX век на мястото на днешната улица “Опълченска” в близост до тогавашния хотел “Борис” се намира “най-апетитната” част на града – Касапската чаршия. Тя се слави с изключително богат избор на месо, което майсторите обработват от доставените от близките села животни. Апетитните мръвки се окачват на ченгел и всеки техен почитател има възможност да си купи “по един или няколко парцала” от онази част на животното, която си хареса. Интересно е да се отбележи, че в миналото месо пазаруват главно мъжете. След като клиентът си избере желаното парче, продавачът прави разрез в единия му край и го нанизва на пръста на мющерията.
С годините изискванията към санитарния контрол на продаваното месо нарастват. За това свидетелстват множеството издавани кметски заповеди и правилници. Така например със Заповед № 41 от 15 май 1930 година на търновските месопрадавци се забранява да шарят месото, т. е. да му правят нарези, за да се види колко прясна и крехка е стоката. Причината е, че под въпросните нарези е “най-благоприятното място за наплюване месото от мухите”
А от Заповед № 55 от 11 юни 1930 година узнаваме, че общината има строги изисквания както към дюкяните, в които се продава месо, така и към лицата, които се занимават с добиване, преработване, продажба и превозване на продукти от животински произход. Всички жители, ангажирани с изброените процеси, трябва да притежават санитарни книжки, в които да се вписват резултатите от четирите задължителни годишни медицински прегледи. “При появяване на заразителни болести у тях заболелите да се отстраняват от работа до окончателното им оздравяване”, гласи Заповедта. А във всяко заведение, в което се преработва, консервира и предлага сурово месо, трябва да има санитарна книга, в която ветеринарните органи да вписват резултатите от ревизиите.
Според Заповедта стените на месарските дюкяни трябва да са измазани с вар, а куките, на които се окачва месото, да не са ръждясали и да не са приближени до стените, за да не се опират продуктите до тях. Използваните маси трябва да са покрити с мраморни плочи или цинкова ламарина. Във всяка месарница трябва да има най-малко един дървен блок (пън), който да се използва за сечене на месото. В месарските дюкяни не се допускат котки и кучета, както и близост до спални и тоалетни. Строго се забранява продажбата на месо без санитарен контрол и се изисква “всички съестни продукти от животински произход да се продават под техните истински имена и произход”. Това важи с особена сила за биволското и козето месо. Прясното месо трябва да се съхранява закачено и да е подпечатано със специалния печат на общината за ветеринарния преглед. Според Заповедта е недопустимо използването на “всякакви притурки и подправки на съестните продукти от животински произход, вредни за здравето на човека”, както и употребата на бои и други средства, прикриващи “лошото качество на суровия материал”. В месарниците не може да се съхранява и предлага кайма, тъй като тя е лесно развалима. “При продажба на месо и месни продукти за непосредственото им загъване да се употребява само чиста, непечатана и неписана хартия”, гласи точка 14 на Заповедта.
Не по-малко строги са изискванията и относно транспортирането на стоката. Превозът на месото от кланиците до месарските магазини се извършва със специални коли, които трябва да имат здрава конструкция, от вътрешната си част да са покрити с дебела цинкова ламарина с добре обковани и загладени ръбове. Колите трябва да бъдат винаги чисти, в тях да не се превозват кожи, четина, черва, замърсена лой, а само месо.
Търновските месари строго спазват изискванията на Заповед № 55 от 11 юни 1930 година не само заради санкциите, които ги очакват при “залавянето” им в нередност от страна на санитарните власти, а и за да не губят клиентите си, които от своя страна също имат право да сигнализират в общината за констатирани от тях нередности.
И още нещо любопитно – през 1931 година старостоличани купуват някои стоки на следните цени: 1 кг говеждо месо – 22 лв., 1 кг свинско – 30 лв., 1 кг телешко – 22 лв., 1 кг агнешко – 34 лева.
Тодорка НЕДЕВА
Регионален исторически музей – Велико Търново
Източник: Вестник Борба
