Книгата „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893–1944) представи във Велико Търново д-р Красимир Каракачанов

Пред пълна зала в РБ “П. Р. Славейков” Велико Търново с хора, обединени от общи интереси, свързани с миналото и настоящето на българската история, д-р по международно право и международни отношения Красимир Каракачанов представи най-новата си книга „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893 – 1944). Водещи на събитието бяха историкът и бивш депутат доц. д-р Милен Михов и учителят по история Йордан Райков.

В почти двучасовата среща авторът говорѝ за непопулярната в днешното ни общество дейност на ВМРО още от създаването ѝ в края на 19 век, а именно – външнополитическата. Дейност и позиции на лидерите в организацията, изцяло свързани с отстояването на българските национални интереси в различни политически ситуации.

За хората с непреклонен дух и решимост, родени в свободните предели на България и ръководили дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Красимир Каракачанов разказва и в друга своя книга – „Забравените апостоли на Македония“, която също бе показана на срещата. Очерците съдържат историите на 136 човека, воювали в Македония и Тракия, без да се броят обикновените четници и временно пребиваващите на територията на Македония.

По отношение на външната политика историкът-изследовател и анализатор очерта европейската, международна и геополитическа ситуация, свързана с Македония, Украйна и Близкия изток и отговори на въпроси по темата, касаещи и България.

В края на представянето домакините от Регонална библиотека подариха на д-р Каракачанов двуезичното луксозно издание на проф. Пламен Павлов „Асеневци“, а закупилите си новата книга, получиха автограф.

Ето какво сподели пред медии д-р Каракачанов малко преди началото на представянето на книгата:

Защо трябва да бъде прочетена тази книга?

Обикновено, когато се пише за македонския въпрос, когато се пише за революционните борби, пише се за герои, за  въстания, за сражения, за загинали велики дейци. Много малко и епизодично се е споменавало за международната дейност на тази организация, а истината е, че наред с революционната дейност, ВМРО, буквално още от първата година на своето съществуване, си създава структура, която нарича Задгранично представителство, което е нещо като външното министерство на ВМРО. И в различните години в тази структура за външо представителство, и с помощта на международната дейност на ВМРО, са били ангажирани „цвета“ на тогавашния български интелектуален елит. Един Симеон Радев, който започва да учи занаята журналистика в Женева, издавайки със средства на ВМРО, осигурени му от Борис Сарафов, в-к “Македония” на френски език; Пейо Яворов също е бил задграничен  представител на ВМРО. Наред с това най-големите български учени за времето от началото на 20 век – проф. Милетич, проф. Гьоров, проф. Никола Милев… и бих казал, че на дипломатическото поле ВМРО реализира не по-малки успехи, отколкото на бойното поле в Македония и в Тракия. Но поради много обстоятелства, най-вече, че с тази дейност са били ангажирани хора, които по времето на социализма наричаха “буржуазни учени” или “буржуазни политици”, тази тема оставаше встрани. След 10 ноември, когато отново се преоткри темата: „Македония“, отново започна да се пише за героични атентати, за  сражения, за въстания, за заговори, за войни, но тази тема с много малки изключения (някои автори само!) са засягали частично някои събития – най-вече около Илинденското въстание. И аз преди много години още, (когато започнах да пиша докторската си работа тя беше на тази тема), избрах тази тема, защото  наистина тук има какво да се види, дори от тези, които много добре познават историята. И така, ровейки 7-8 години по документи, по архиви, по стари вестници, самият аз научих много. Така че всеки има какво да научи, стига да иска да чете. Разбира се, от една такава книга, която касае международна дейност, външна политика има какво да научим и днес. Най-вече има какво да научат тези, които наричат себе си “политически елит”. И, ако прочетат тази книга и се сравнят – своето поведение в свободна европейска, натовска България с поведението на тогавашните техни съвременници, особено в периода след Балканските войни и Първата световна война, когато България е изолирана, мисля, че може би ще бъдат малко по-съвестни и може би малко ще се позасрамят и ще вършат нещо по-добро и по-полезно за България.

Правите съпоставка на действията на политическия елит тогава и днес. Като препратка към войната в Украйна, как „елита“ днес ще реагира на това?

Тогава не е имало война в Украйна, има две Балкански и две световни войни в това време. Ако вземем Първата световна война, когато България е трябвало да избира на чия страна да застане и виждаме какви усилия са полагали тогавашните български политици, дипломати, тогавашният български  интелектуален и политически елит, да изяснят на света каква е нашата кауза и да потърсят, за да получат най-добрите условия да се включат в едната или в другата страна на воюващите две групировки, и виждаме сега нещо много по-простичко, което слава Богу  все още не е стигнало до наша територия – войната в Украйна, виждаме как българските политици, интелектуалци не разсъждават като български политици и интелектуаци, а разсъждават като хора, които трябва да се харесат на някого. Може би това е наследство от времето на комунизма, когато пък едно друго тогавашно поколение гледаше да се хареса на Москва. Сега гледат да се  харесат на Вашингтон. За мен и двата варианта са еднакво неприемливи, защото и в двата варианта жертваш българския национален интерес в името на това някой да те потупа по рамото. Това не съм го описал в книгата, но моят личен опит показва следното – ако ти се държиш угоднически, ако се държиш като обслужващ  персонал, те те третират като  обслужващ персонал. Когато партньорите – било Германия, било САЩ, било администрацията в Брюксел видят, че ти имаш свое мнение, видят, че имаш кауза, от която не отстъпваш и имаш аргументи, които не могат да оборят, те стават много по-сговорчиви, много по-отстъпчиви.  Иначе просто те третират като обслужващ персонал. За съжаление и в случая с Украйна, и в случая с темата Македония, българските политици в последните години се държат като обслужващ персонал. Извинявайте, ама вчера беше избран заместник-генерален секретар на НАТО. И беще избрана министърката на отбраната на Р Македония, а не вицепремиерката на РБългария Мария Габриел. Това какво ви показва? Че тези хора просто не търсят слуги. Те си ги имат. Когато се държиш като слуга, няма да те направят заместник генерален-секретар на НАТО. Това е изводът.

Къде е ВМРО днес на политическата сцена, предвид това, че не участвахте на последните избори?

Много хубав въпрос. Когато ни питахте защо не участвахме на изборите, аз ви казах – тези избори просто ще бъдат поредните, няма да са последните, защото при тази конфигурация, която се очерта, няма как да се направи правителство. Тогава казахме, че ще пропуснем тези избори, за да можем да си консолидираме усилията, а не да харчим напразно финансови ресурси и сили за нещо, което ще продължи 3-4 месеца. Истината обаче е, че без консолидация на онези патриотични формации, които изповядват няколко много ясни принципа, а първият е суверенитета на държавата България и поставяне на националния интерес, а не обслужване на чужди интереси – било на Изток, било на Запад, ако тези формации и граждански сдружения и личноси не се обединят, шансът за успех на тази кауза е минимален. Така че по време на кампанията и след това използвахме времето, за да се опитаме да консолидираме тези сили в обществото. Процесът въобще не е лесен, но си заслужава усилието. Какво ще излезе до март-април следващите избори, ще разберем.

Тогава ще участвате ли?

Със сигурноност, но пак казвам – нашата амбиция е да се опитаме да косолидираме онези кръгове в обшеството. Някои са  политически партии, други са граждански сдружения, трети са граждански личности с позиции и то ясни и ярки, да ги консолидираме в едно. В края на краищата, ние не се учим от собствената си история. Не знам какво пише последните години в българските учебници по история, защото просто е тягостно да ги четеш, но когато ние ставахме ученици, първият урок беше за Хан Кубрат и снопа пръчки. Докато сме разпилени, ще се гаврят с нас и от Изток, и от Запад. Даже ще ни се подиграва една доста измислена държава като Северна Македония. Стигнахме до там, че техният премиер се подиграва и казва: “В България няма с кого да си говориш. Ще ги изчакам да си направят правителство и тогава ще разговаряме.” Тези, които искат да влизат в ЕС и знаят, че зависи от нас, дори те не те уважават. Явно няма за какво да те уважават.

Източник: veliko-tarnovo.net