ОБЛАСТНИТЕ ЩАБОВЕ ДА ПОЛУЧАТ ВЪЗМОЖНОСТ САМИ ДА ПРЕЦЕНЯТ КАК УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ ВЪРНАТ В УЧИЛИЩАТА ЗА ПРИСЪСТВЕНО ОБУЧЕНИЕ. За това настоява в становището си, изпратено до министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, екипът на център „Амалипе“ във Велико Търново.
„Истината е, че България живее с представата, че във всички училища има по няколко хиляди ученици и във всеки клас децата са по 26. Това е така само в София, но понеже медиите непрекъснато показват как живеят тези училища, хората в страната свикват с мисълта, че класните стаи и коридорите са претъпкани и е невъзможно да бъдат спазвани противоепидемичните мерки. Обаче броят на паралелките и тяхната пълняемост в различните училища и региони на България е различна. За разлика от училищата в големите градове, в които всеки клас е съставен от по няколко паралелки, голяма част от училищата в селските райони имат по една паралелка в класовете от прогимназиалното и средното образование, при това често тези паралелки са маломерни, а понякога дори са слети“, коментира Теодора Крумова от „Амалипе“. И допълва, че според статистика, изнесена от образователното ведомство, в страната има повече от 600 училища, които са предимно в селските райони, в които до този момент не са имали нито един ученик или учител с ковид.
„Веднага давам пример за нашата област. Училището в Леденик например, има общо 22 ученици, там всички деца са по-малко от една нормална паралелка в голямо училище. Тези 22 деца са разпределени в паралелки от 1 до 7 клас, което значи, че са по двама-трима в една паралелка. Дори и слети, класовете там не надвишават повече от 5 до 7 деца. Да ги връщаш на ротационен принцип, по двама-трима, това е нелогично и няма никакъв смисъл. И дори не отваряме въпрос за икономическата страна от това решение“, обяснява още Теодора Крумова.
Център „Амалипе“ от години обединява стотици училища в мрежа „Всеки ученик ще бъде отличник“ и всички тези учебни заведения се грижат за деца от най-уязвимите групи в България. „Колкото повече се бавим с връщането на учениците в клас, толкова повече се задълбочават дефицитите на тези деца. Всеки месец правим онлайн срещи с директори и педагози от училищата в нашата мрежа и те откровено се притесняват, че няма да успеят да наваксат пропуснатото. Освен това малките училища са защитена среда. Там децата могат да бъдат по-лесно предпазени, защото има повече условия да се спазват и дистанцията, и дезинфекцията. Така че този аргумент – да не се получава струпване, издиша в този случай, когато говорим за училищата в малките населени места. Затова призоваваме да погледнат малко по-разчупено, защото този калъп е неработещ дори за тяхната логика“, обяснява Теодора Крумова и признава, че най-добрият вариант би бил автономност да получи всяко училище, но този навик в България все още го няма.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Източник: Вестник Борба
