BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Наш земляк е патриарх на модерното пчеларство в България

Всеизвестна истина е, че медът е сред най-древните вкусни и лековити храни на човечеството. Обичан и предпочитан от богове, високопоставени особи и простолюдието, възхваляван в шумерски, египетски и вавилонски папируси, споменаван в Стария завет, описван в турски и други хроники, вкусният и изключително полезен за здравето продукт открай време заема достойно място и на българската трапеза. Сладкото изкушение разнася славата на дедите ни, прочули се като добри производители и търговци на божествения елексир. Достатъчно е да си припомним, че азовските българи са основните вносители на мед и восък във Византия. Има данни, които свидетелстват, че при преминаването си Аспаруховите българи носят със себе си кошерища. Славяните, населявали нашите земи, също са ненадминати майстори в добиването на безценния продукт.

Трябва да се знае, че патриархът на модерното пчеларство у нас се родее с Великотърновския регион. Неговото име е Марко Вачков (1886 – 1935 г.). Роден е в Сухиндол. В историята на селището остава като дългогодишен авторитетен и обичан от всички учител, основател на лозарската кооперация „Гъмза” и Популярната банка. А държавата ни му дължи признателност, тъй като той е инициатор и основател на Българското пчеларско дружество (1889 г.), Българския пчеларски съюз (1911 г.), Българската пчеларска кооперация „Нектар” (1915 – 1932 г.). За наша чест Марко Вачков се нарежда и сред учредителите на Всеславянския пчеларски съюз (1910 г.).

Че землякът ни съвсем не е случайна фигура в производството и търговията на пчелен мед и пчелни продукти, личи още и от престижния факт, че сухиндолецът не само организира, но и сам участва в много наши и международни изложби като печели над 18 почетни и други дипломи, златни, сребърни и бронзови медали. Заслужава да се отбележи, че едни от първите златни медали, които получава българин в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) и в Изложението на балканските държави в Лондон (1909 г.), е именно нашият земляк. Той доказва класата си на производител и търговец и с участието си на световното изложение в Сент Луиз (1904 г.) и в Пчеларската изложба в Кралство Хърватско и Словония и Сръбска пчеларска задруга „У Руми”. Полученото  международно признания красноречиво говори за европейския и световен принос на малка България и големия Марко Вачков в развитието на това така полезно и здравословно производство.

Във фонда на Регионален исторически музей – Велико Търново, се съхраняват авторитетни отличия и три бурканчета с херметически запечатан над стогодишен мед, представян от Марко Вачков на международните изложения в Лиеж (Белгия) през 1905 г. и в Милано (Италия) през 1906 година.

Традициите и международният успех на нашия край в производството на божествената храна съвсем естествено дава отражение и върху трапезата на старостоличани. Ето някои местни

 

„МЕДЕНИ” РЕЦЕПТИ

 

 

КЕКС

         Продукти: 2ч. ч. пресято бяло брашно, ½ ч. ч. мед /може и захаросан/, 1ч. ч. захар /по желание може и да не се слага, за да не бъде десертът калоричен/, 1 к. ч. олио, ½ ч.ч. вода, 1 ч. л. канела, 8-9 счукани карамфилчета, 1 ч. л. сода за хляб, сокът от 1/2лимон /може да се замени с 2-3 с. л. ябълков оцет/.

Приготвяне: Водата, захарта и медът се затоплят до получаването на еднородна маса. В брашното се сипват канелата, карамфилът, лимоновият сок и медената смес. Всичко се обърква добре и се изисипва в намазана с краве масло и поръсена с брашно форма за печене. След изстиване кексът може да се украси с пудра захар.

 

ПИТА С МЕД

Смесват се около 300 г стафиди, 50 г натрошени или смлени бадеми, 50 г озахарени цитрусови плодове, 50 мл ром, 8-10 капки бадемово масло, 2-3 с. л. акациев мед, есенция по желание /може и настъргана лимонова кора/. Сместа престоява на хладно най-малко 8-9 часа. Замесва се тесто от мая /колкото локум/, 50 г захар, 100 мл мляко с разтворена в него 1 с. л. акациев мед, 2 яйца, около 250 г масло, 1 ч. л. сол и на върха на ножа канела, стрит карамфил и мускатово орехче.Към тестото се прибавя отлежалата смес, всичко се обърква, оформя се и се оставя да втасва около 15 минути. Пече се в предварително загрята фурна.

 

„МЕДЕНИ” ЛЮБОПИТКИ

 

  • През 1939 г. в България има 70 000 пчелари, които отглеждат 650 000 кошера.
  • Първите разборни кошери у нас са дело на немеца дърводелец Нитчке.
  • Когато жилят, земните пчели използват 21 мускула.

 

„МЕДЕНА” КОЗМЕТИКА

  • 1 с. л. мед се разбърква с 1 ч. л. зехтин, 1 пресен жълтък и овесено брашно до получаване на не много гъста каша. Сместа се нанася върху добре почистеното лице /може и на врата/ и престоява около 20 минути. Маската се измива с хладка преварена вода.
  • Изпръхналите и напукани устни могат да се възстановят, като се намажат с мед, масажират се около 10-15 мин. и се попият с мека кърпа.

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Източник: Вестник Борба

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!