BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

За старите търновци пиенето на чай било белег на изисканост и време за обсъждане на новините и клюките

Дългият и многовековен път на чая от Китай до най-отдалечените кътчета на света не подминал и България. Полезната, вкусна и достъпна за всеки джоб напитка масово завладяла страната след Освобождението, въпреки че и преди това се консумирала с удоволствие от определени кръгове. Българите – учещи или работещи в чужбина, съобщавали на своите близки за чудния еликсир и нерядко носели от него в родината.

Още в първите десетилетия след Руско-турската война 1877-1878 г. във великотърновските сладкарници, кафенета, градини с бюфети, в хановете, хотелите и многобройните кръчми и гостилници се предлагал чай, съобразен с “всяка кесия, вкус и нужди – за здраве и ободрение, за весело настроение”. Всеки уважаващ себе си собственик задължително рекламирал предлагането на ободрителната напитка като белег на лукс и изисканост.

За старостоличани пиенето на чай или кафе сутрин било неотменна част от ритуалното четене и шумното обсъждане на новините от местния и централен печат. Привърженици на ободрителното питие били адвокати, служители и чиновници в държавните, общинските и частните учреждения, занаятчии, търговци, които задължително започвали трудовия си делник с чаша ароматен чай. Те го пиели в прозрачни водни чаши с “подстаканници” по руски маниер. Известният търновски адвокат социалист Никола Габровски често обичал да казва, че най-успешно води делата си след консумирането на уханната напитка.

Умението да се приготвя , поднася и пие чай с финес, както и да се направят вкусни сладки и соленки, допълващи удоволствието от ободряващото питие, били сред задължителните критерии, по които оценявали домакинската скопостност на старостоличанки, и особено на неомъжените. По спомени на търновци много моми оставали самотни, защото “сърбали съвсем неприлично, или пък въобще не знаели какво да правят с подстаканниците.”

Цяло удоволствие било и купуването на чай в кокетните местни магазинчета, особено в тези, разположени на Главната улица. Любезните продавачи хвалели достойнствата на китайското откритие с думите: “Чай от мен купете, европейци бъдете, с болестите се простете, за лошия си кеф веднага забравете!” От своя страна претенциозните мющерии се стараели да изберат най-добрата и на поносима цена стока.

Сред най-колоритните продавачи и потребители на чай бил Георги Фурнаджиев, чиято къща с дюкян се намирала близо до дома на Бяла Бона. Той продавал и в делник и в празник. Цените му били сред най-високите в града. Самият той обичал вечер да пие чай с маслини. Станчо Хитров пък, който държал бакалница в адвокатската чаршия, привличал търновци с остроумието си и разнообразните сортове чай, подредени грижливо според “цвета и цената.”

Естествено, модерната напитка имала и своите противници. Заклетите търновски почитатели на виното и ракията считали за голям позор да се “лигавят с някакъв си там бълвоч от треви.” Любителите на гъстото синджирлия кафе – “ала турка”, също не били във възторг от чая.

Напитката, впрочем, нерядко ставала повод и за люти политически разпри. Местните русофоби, за които питието било “резултат от пагубното влияние на Русия върху живота български” по никакъв начин не желаели да консумират чай. Нещо повече, някои от тях дори гледали с лошо око на всички, които го предпочитали, защото подозирали в това “лошо политическо пристрастие.” Широко популярна в миналото била фразата на един от най-запалените търновски стамболовисти: ”Умирам, ама чай не пийвам!” На която пък шегобийците отвръщали: “ Абе, ако трябва да избираш, ще пиеш и още как!”

ОТ ТЕФТЕРИТЕ НА СТАРИТЕ ТЪРНОВКИ:

Кекс, подходящ за сервиране с чай

Необходими продукти: 4 яйца, 1 1/2 ч. ч. захар, 1 к. ч. кисело мляко (може и прясно), 1 с. л. бакпулвер, 1 к. ч. олио, 4 ч. ч. брашно, 1 пакетче ванилия, или 1 ч. л. канела, щипка сол, пудра захар за поръсване.

Начин на приготвяне: В дълбока купа се изсипват захарта, яйцата и щипка сол и се разбиват, докато сместа побелее. Прибавя се олиото и се разбърква. Брашното се пресява заедно бакпулвера и се добавя в сместа. Разбива се добре и се добавя ванилията, или канелата, като отново се разбърква до получаването на не много гъсто тесто. Изсипва се във форма за кекс и се пече до пълна готовност. Приготвеният сладкиш се поръсва с пудра захар.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Източник: Вестник Борба

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!